Josua 17 | Священное Писание, Восточный перевод

1 Вот надел рода Манассы, первенца Юсуфа. Махиру, первенцу Манассы, предку галаадитян, были выделены Галаад и Башан, потому что махириты были храбрыми воинами. 2 Свои наделы были выделены и остальным людям из рода Манассы по кланам – потомкам Авиезера, Хелека, Асриила, Шехема, Хефера и Шемиды. Это потомки Манассы, сына Юсуфа, мужского пола, по их кланам. 3 У Целофхада, сына Хефера, сына Галаада, сына Махира, сына Манассы, не было сыновей, а были только дочери, которых звали Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца. 4 Они пришли к священнослужителю Элеазару, к Иешуа, сыну Нуна, и к вождям и сказали: «Вечный повелел Мусе дать нам надел между нашими братьями». И, по повелению Вечного, Иешуа дал им надел между братьями их отца. 5 На долю Манассы, кроме Галаада и Башана, что к востоку от Иордана, пришлось десять участков земли, 6 потому что дочери из рода Манассы получили надел наравне с сыновьями. А земля Галаада досталась остальным потомкам Манассы. 7 Земли Манассы простирались от Ашира до Микметата к востоку от Шехема. Их граница шла оттуда на юг, к жителям Ен-Таппуаха. 8 (Земля Таппуаха досталась Манассе, но сам Таппуах, что на границе Манассы, достался ефраимитам.) 9 Затем граница тянулась на юг к реке Кане. Города там принадлежали Ефраиму, хотя находились среди городов Манассы. Затем граница Манассы проходила по северной стороне реки и заканчивалась у моря. 10 На юге земля принадлежала Ефраиму, на севере – Манассе. Земли Манассы простирались до моря и граничили с Аширом на севере и с Иссахаром на востоке. 11 На землях Иссахара и Ашира Манассе принадлежали Бет-Шеан и Ивлеам с окрестными поселениями, жители Дора (то есть Нафот-Дора), Ен-Дора, Таанаха и Мегиддо, оба с окрестными поселениями. 12 Манасситы не смогли занять эти города, и на этой земле продолжали жить хананеи. 13 Но когда исраильтяне окрепли, они сделали хананеев подневольными, но не изгнали их полностью. 14 Потомки Юсуфа сказали Иешуа: – Почему ты дал нам в удел только один надел и один участок? Мы – многочисленный народ, и Вечный обильно благословил нас. 15 – Если вы так многочисленны, – ответил Иешуа, – и нагорья Ефраима для вас слишком тесны, то идите в леса и расчистите себе землю там, в стране перизеев и рефаитов. 16 Потомки Юсуфа ответили: – Нагорий для нас мало, а у всех хананеев равнины есть железные колесницы – как у тех, что в Бет-Шеане с его окрестными поселениями, так и у тех, что в долине Изреель. 17 Но Иешуа сказал потомкам Юсуфа – родам Ефраима и Манассы: – Вы многочисленны и очень сильны. У вас будет не только один надел, 18 но и покрытые лесом нагорья. Расчистите их, и их крайние пределы будут вашими. Пусть у хананеев есть железные колесницы и пусть они сильны – вы их прогоните.

Библия, ревизирано издание

1 Беше хвърлен жребий и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. Махир, Манасиевият първороден, баща на Галаад, понеже беше военен мъж, получи Галаад и Васан. 2 Така че хвърленият жребий беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезер, за потомците на Хелек, за потомците на Асриил, за потомците на Сихем, за потомците на Ефер и за потомците на Семида. Тези бяха синовете на Йосифовия син Манасия според семействата им. 3 Обаче Салпаад, син на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а дъщери. Ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса. 4 Те дойдоха пред свещеника Елеазар, пред Исус, Навиновия син, и пред първенците и казаха: ГОСПОД заповяда на Моисей да ни даде наследство между братята ни. Затова според ГОСПОДНЕТО повеление той им даде наследство между братята на баща им. 5 И така, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е на изток от Йордан, 6 защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия. 7 Манасиевата граница минаваше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем, и продължаваше надясно до жителите на Ентапфуя. 8 Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а самият град Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на Ефремовите синове. 9 След това границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези от Манасиевите градове принадлежаха на Ефрем; и Манасиевата граница вървеше на север от потока и свършваше при морето. 10 Земята на юг беше на Ефрем, а на север – на Манасия, и морето беше границата му; земите им достигаха на север до Асир и на изток до Исахар. 11 А в земята на Исахар и Асир Манасия притежаваше: Ветсан и заселищата му, Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Магедон и заселищата му, три околии. 12 Но Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тези градове, а ханаанците останаха да живеят в онази земя. 13 А когато израилтяните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят оттам. 14 Тогава Йосифовите потомци казаха на Исус: Защо ти допусна за нас да се хвърли само един жребий и да наследим само един дял, при положение че сме многоброен народ, понеже ГОСПОД ни е благословил досега? 15 А Исус им отговори: Ако сте многоброен народ, идете в гората и си изсечете една част от нея в земята на ферезейците и на рафаимите, щом хълмистата част на Ефрем е тясна за вас. 16 Но Йосифовите потомци възразиха: Тази хълмиста земя не е удобна за нас; при това всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници – както онези, които са във Ветсан и заселищата му, така и другите, които са в Езраелската долина. 17 Тогава Исус говори на Йосифовия дом – на Ефрем и Манасия: Наистина вие сте многоброен народ и имате голяма сила; няма да имате само едно притежание чрез жребий; 18 а хълмистата част ще бъде ваша, макар че е залесена. Ще я изсечете и ще бъде изцяло ваша, понеже ще прогоните ханаанците, независимо че имат железни колесници и са силни.

Josua 17 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание