от Biblica1Вот надел рода Манассы, первенца Юсуфа. Махиру, первенцу Манассы, предку галаадитян, были выделены Галаад и Башан, потому что махириты были храбрыми воинами.2Свои наделы были выделены и остальным людям из рода Манассы по кланам – потомкам Авиезера, Хелека, Асриила, Шехема, Хефера и Шемиды. Это потомки Манассы, сына Юсуфа, мужского пола, по их кланам.3У Целофхада, сына Хефера, сына Галаада, сына Махира, сына Манассы, не было сыновей, а были только дочери, которых звали Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца.4Они пришли к священнослужителю Элеазару, к Иешуа, сыну Нуна, и к вождям и сказали: «Вечный повелел Мусе дать нам надел между нашими братьями». И, по повелению Вечного, Иешуа дал им надел между братьями их отца.5На долю Манассы, кроме Галаада и Башана, что к востоку от Иордана, пришлось десять участков земли,6потому что дочери из рода Манассы получили надел наравне с сыновьями. А земля Галаада досталась остальным потомкам Манассы.7Земли Манассы простирались от Ашира до Микметата к востоку от Шехема. Их граница шла оттуда на юг, к жителям Ен-Таппуаха.8(Земля Таппуаха досталась Манассе, но сам Таппуах, что на границе Манассы, достался ефраимитам.)9Затем граница тянулась на юг к реке Кане. Города там принадлежали Ефраиму, хотя находились среди городов Манассы. Затем граница Манассы проходила по северной стороне реки и заканчивалась у моря.10На юге земля принадлежала Ефраиму, на севере – Манассе. Земли Манассы простирались до моря и граничили с Аширом на севере и с Иссахаром на востоке.11На землях Иссахара и Ашира Манассе принадлежали Бет-Шеан и Ивлеам с окрестными поселениями, жители Дора (то есть Нафот-Дора), Ен-Дора, Таанаха и Мегиддо, оба с окрестными поселениями.12Манасситы не смогли занять эти города, и на этой земле продолжали жить хананеи.13Но когда исраильтяне окрепли, они сделали хананеев подневольными, но не изгнали их полностью.14Потомки Юсуфа сказали Иешуа: – Почему ты дал нам в удел только один надел и один участок? Мы – многочисленный народ, и Вечный обильно благословил нас.15– Если вы так многочисленны, – ответил Иешуа, – и нагорья Ефраима для вас слишком тесны, то идите в леса и расчистите себе землю там, в стране перизеев и рефаитов.16Потомки Юсуфа ответили: – Нагорий для нас мало, а у всех хананеев равнины есть железные колесницы – как у тех, что в Бет-Шеане с его окрестными поселениями, так и у тех, что в долине Изреель.17Но Иешуа сказал потомкам Юсуфа – родам Ефраима и Манассы: – Вы многочисленны и очень сильны. У вас будет не только один надел,18но и покрытые лесом нагорья. Расчистите их, и их крайние пределы будут вашими. Пусть у хананеев есть железные колесницы и пусть они сильны – вы их прогоните.
Иисуса Навина 17
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Беше хвърлен жребий и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. Махир, Манасиевият първороден, баща на Галаад, понеже беше военен мъж, получи Галаад и Васан. (Быт 41:51; Быт 46:20; Быт 48:18; Быт 50:23; Чис 26:29; Чис 32:39; Чис 32:40; Втор 3:15; 1Пар 7:14)2Така че хвърленият жребий беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезер, за потомците на Хелек, за потомците на Асриил, за потомците на Сихем, за потомците на Ефер и за потомците на Семида. Тези бяха синовете на Йосифовия син Манасия според семействата им. (Чис 26:29; 1Пар 7:18)3Обаче Салпаад, син на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а дъщери. Ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса. (Чис 26:33; Чис 27:1; Чис 36:2)4Те дойдоха пред свещеника Елеазар, пред Исус, Навиновия син, и пред първенците и казаха: ГОСПОД заповяда на Моисей да ни даде наследство между братята ни. Затова според ГОСПОДНЕТО повеление той им даде наследство между братята на баща им. (Чис 27:6; Чис 27:7; Нав 14:1)5И така, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е на изток от Йордан,6защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.7Манасиевата граница минаваше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем, и продължаваше надясно до жителите на Ентапфуя. (Нав 16:6)8Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а самият град Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на Ефремовите синове. (Нав 16:8)9След това границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези от Манасиевите градове принадлежаха на Ефрем; и Манасиевата граница вървеше на север от потока и свършваше при морето. (Нав 16:8; Нав 16:9)10Земята на юг беше на Ефрем, а на север – на Манасия, и морето беше границата му; земите им достигаха на север до Асир и на изток до Исахар.11А в земята на Исахар и Асир Манасия притежаваше: Ветсан и заселищата му, Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Магедон и заселищата му, три околии. (1Цар 31:10; 3Цар 4:12; 1Пар 7:29)12Но Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тези градове, а ханаанците останаха да живеят в онази земя. (Суд 1:27; Суд 1:28)13А когато израилтяните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят оттам. (Нав 16:10)14Тогава Йосифовите потомци казаха на Исус: Защо ти допусна за нас да се хвърли само един жребий и да наследим само един дял, при положение че сме многоброен народ, понеже ГОСПОД ни е благословил досега? (Быт 48:19; Быт 48:22; Чис 26:34; Чис 26:37; Нав 16:4)15А Исус им отговори: Ако сте многоброен народ, идете в гората и си изсечете една част от нея в земята на ферезейците и на рафаимите, щом хълмистата част на Ефрем е тясна за вас.16Но Йосифовите потомци възразиха: Тази хълмиста земя не е удобна за нас; при това всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници – както онези, които са във Ветсан и заселищата му, така и другите, които са в Езраелската долина. (Нав 19:18; Суд 1:19; Суд 4:2; 3Цар 4:12)17Тогава Исус говори на Йосифовия дом – на Ефрем и Манасия: Наистина вие сте многоброен народ и имате голяма сила; няма да имате само едно притежание чрез жребий;18а хълмистата част ще бъде ваша, макар че е залесена. Ще я изсечете и ще бъде изцяло ваша, понеже ще прогоните ханаанците, независимо че имат железни колесници и са силни. (Втор 20:1)