Psalm 144 | Библия, ревизирано издание Schlachter 2000

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 144 | Библия, ревизирано издание

Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог

(По слав. 143.)

1 Давидов псалм. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, Който учи ръцете ми да воюват, пръстите ми да се бият – 2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, високата ми кула и моят избавител, щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, – Който покорява хората ми под мене. 3 ГОСПОДИ, какво е човек, за да обръщаш внимание на него! Син човешки, за да го зачиташ! 4 Човек прилича на лъх; дните му са като сянка, която преминава. 5 ГОСПОДИ, приклони небесата Си и слез, допри се до планините и те ще задимят. 6 Стреляй със светкавица, за да ги разпръснеш; хвърли стрелите Си, за да ги поразиш. 7 Протегни ръката Си отгоре, избави ме и ме извади от големи води, от ръката на чужденците, 8 чиито уста говорят суета и чиято десница в клетва е десница на лъжа. 9 Боже, с нова песен ще Те възпея, с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе, 10 Който даваш избавление на царете и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч. 11 Избави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците, чиито уста говорят суета и чиято десница в клетва е десница на лъжа. 12 Когато нашите синове в младостта си бъдат като пораснали филизи и нашите дъщери – като крайъгълни камъни, издялани за украшение на дворци; 13 когато житниците ни бъдат пълни, доставящи всякакъв вид храна, и овцете ни се умножават с хиляди и десетки хиляди по полетата ни; 14 когато воловете ни бъдат добре натоварени; когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън, нито вик по нашите улици; 15 тогава блазе на онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, на когото ГОСПОД е Бог!

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Schlachter 2000
1 Von David. Gelobt sei der HERR, mein Fels, der meine Hände geschickt macht zum Kampf, meine Finger zum Krieg; 2 meine gnädige Hilfe und meine Burg, meine Zuflucht und mein Erretter, mein Schild, auf den ich vertraue, der mir auch mein Volk unterwirft! 3 HERR, was ist der Mensch, dass du an ihn gedenkst, der Sohn des Menschen, dass du auf ihn achtest? 4 Der Mensch gleicht einem Hauch, seine Tage sind wie ein flüchtiger Schatten! 5 HERR, neige deinen Himmel und fahre herab! Rühre die Berge an, dass sie rauchen! 6 Lass es blitzen und zerstreue sie, schieße deine Pfeile ab und schrecke sie! 7 Strecke deine Hand aus von der Höhe; reiße mich heraus und rette mich aus großen Wassern, aus der Hand der Söhne der Fremde, 8 deren Mund Lügen redet und deren Rechte eine trügerische Rechte ist. 9 O Gott, ein neues Lied will ich dir singen, mit der zehnsaitigen Harfe will ich dir spielen, 10 der du den Königen Sieg gibst und deinen Knecht David errettest vor dem verderblichen Schwert! 11 Reiße mich heraus und errette mich aus der Hand der Söhne der Fremde, deren Mund Lügen redet und deren Rechte eine trügerische Rechte ist, 12 damit unsere Söhne in ihrer Jugend wie Sprösslinge emporwachsen, unsere Töchter den Säulen gleichen, gemeißelt nach der Art eines Tempelbaus; 13 dass unsere Speicher gefüllt sind und Vorräte geben von jeglicher Art; dass unsere Schafe sich tausendfach mehren, zehntausendfach auf unseren Weiden; 14 dass unsere Rinder trächtig sind ohne Unfall noch Verlust, und dass kein Klagegeschrei zu hören ist auf unseren Straßen! 15 Wohl dem Volk, dem es so ergeht; wohl dem Volk, dessen Gott der HERR ist!