Psalm 88 | Библия, ревизирано издание

Молитва за спасяване от смъртна опасност

(По слав. 87.)

1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе. 2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми. 3 Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята. 4 Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ, 5 изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти. 6 Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните. 7 Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.) 8 Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза. 9 Окото ми чезне от скръб; ГОСПОДИ, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си. 10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите* ще станат и ще Те хвалят? (Села.) 11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта* верността Ти? 12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти – в земята на забравените? 13 Но аз към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари. 14 ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен? 15 От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление. 16 Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа. 17 Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават. 18 Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.

Segond 21

Lamentation dans le malheur

1 Chant, psaume des descendants de Koré. Au chef de chœur, à chanter sur la flûte. Cantique d'Héman l'Ezrachite. 2 Eternel, Dieu de mon salut, jour et nuit je crie devant toi. 3 Que ma prière parvienne jusqu'à toi! Prête l'oreille à mes supplications, 4 car mon âme est saturée de malheurs, et ma vie s'approche du séjour des morts. 5 On me compte parmi ceux qui descendent dans la tombe, je suis comme un homme qui n'a plus de force. 6 Je suis étendu parmi les morts, semblable à ceux qui sont tués et couchés dans la tombe, à ceux dont tu ne te souviens plus et qui sont séparés de toi. 7 Tu m'as jeté dans un gouffre profond, dans les ténèbres, dans les abîmes. 8 Ta fureur pèse lourdement sur moi, et tu m'accables des vagues de ta colère. – Pause. 9 Tu as éloigné mes intimes de moi, tu as fait de moi un objet d'horreur pour eux; je suis enfermé et je ne peux pas sortir. 10 Mes yeux sont usés par la souffrance; tous les jours, je fais appel à toi, Eternel, je tends les mains vers toi. 11 Est-ce pour les morts que tu fais des miracles? Les défunts se lèvent-ils pour te louer? – Pause. 12 Parle-t-on de ta bonté dans la tombe, de ta fidélité dans le gouffre de perdition? 13 Tes miracles sont-ils connus dans les ténèbres, et ta justice au pays de l'oubli? 14 Et moi, c'est toi, Eternel, que j'appelle au secours. Le matin, ma prière s'adresse à toi. 15 Pourquoi, Eternel, me rejettes-tu? Pourquoi me caches-tu ton visage? 16 Je suis malheureux et mourant depuis ma jeunesse, je subis tes terreurs et je suis bouleversé. 17 Tes fureurs passent sur moi, tes terreurs me réduisent au silence; 18 elles m'encerclent tout le jour comme de l'eau, elles me cernent de tous côtés. 19 Tu as éloigné mes amis et mes proches de moi; mes intimes, ce sont les ténèbres.

Psalm 88 | Библия, ревизирано издание Segond 21

Молитва за спасяване от смъртна опасност

(По слав. 87.)

Lamentation dans le malheur