Psalm 89 | Библия, ревизирано издание

Божият завет с Давид и скърбите на Израил

(По слав. 88.)

1 Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ, довека ще възпявам Твоите милости; с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.

2 Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека; на самите небеса ще утвърдиш верността Си.

3 Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си, заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:

4 Ще утвърдя потомството ти завинаги и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)

5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, ГОСПОДИ, също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

6 Защото на небето кой може да се сравни с ГОСПОДА? Между синовете на силните* кой може да се уподоби на ГОСПОДА?

7 Бог е твърде страшен в съвета на светиите и достопочитаем повече от всички, които са около Него.

8 ГОСПОДИ, Боже на Силите, кой е могъщ ГОСПОД като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

9 Ти владееш над надигането на морето; когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.

10 Ти си съкрушил Египет* като някого смъртно ранен; с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

11 Твои са небесата, Твоя е и земята; вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.

12 Север и юг – Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

13 Ти имаш крепка мишца; силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.

14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; милост и истина ходят пред Твоето лице.

15 Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите; те ходят, ГОСПОДИ, в светлината на Твоето лице.

16 В Твоето име се радват всеки ден и с правдата Ти се въздигат;

17 защото Ти си славата на силата им; и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

18 Понеже на ГОСПОДА принадлежи да бъде наша защита и на Святия Израилев да бъде наш Цар.

19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, като каза: Възложих на един силен да даде помощ, възвисих един избран от народа.

20 Намерих слугата Си Давид; със святото Си миро го помазах.

21 Ръката Ми ще го поддържа и мишцата Ми ще го укрепява.

22 Неприятелят няма да го изнудва, нито предаденият* на нечестие ще го наскърби.

23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му и ще поразя онези, които го мразят.

24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; и с Моето име ще се издигне рогът му.

25 Също ще сложа ръката му над морето и десницата му – над реките.

26 Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на моето спасение.

27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе.

28 Вечно ще пазя милостта Си за него; и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

29 Също и потомството му ще направя да продължава довека и престолът му – като дните на небето.

30 Синовете му, ако оставят закона Ми и не ходят според постановленията Ми,

31 ако престъпят* наредбите Ми и не опазят заповедите Ми –

32 тогава ще накажа* с тояга престъпленията им и с бич – беззаконията им;

33 но милостта Си няма да оттегля от него, нито ще изневеря на верността Си.

34 Няма да наруша* завета Си, нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.

35 За едно нещо се заклех в светостта Си и няма да излъжа Давид,

36 че потомството му ще трае довека и престолът му – като слънцето пред Мене,

37 като луната, която е утвърдена довека и е вярна свидетелка на небето. (Села.)

38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, отказал си се от него и си му се разгневил.

39 Погнусил си се от завета със слугата Си; унизил* си короната му до земята.

40 Разрушил си всичките му огради; превърнал си крепостите му в развалини. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.

41 Разграбват го всички, които минават по пътя; стана за укор на съседите си.

42 Възвисил си десницата на противниците му; зарадвал си всичките му неприятели.

43 Още си обърнал острието на меча му и не си го укрепил в боя.

44 Направил си да престане блясъкът му и си тръшнал престола му на земята.

45 Съкратил си дните на младостта му; покрил си го със срам. (Села.)

46 Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

47 Помни колко е кратко времето ми; за каква суета си създал всички човешки синове!

48 Кой човек ще живее, без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

49 Къде са предишните Твои милости, ГОСПОДИ, които с клетва си обещал на Давид във верността Си?

50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,

51 с който враговете Ти, Господи, укоряваха, с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

52 Благословен да бъде ГОСПОД до века. Амин и амин!

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Segond 21

Alliance de Dieu avec David

1 Cantique d'Ethan l'Ezrachite.

2 Je chanterai toujours les bontés de l'Eternel, ma bouche fera connaître ta fidélité de génération en génération.

3 Oui, je le dis: «La bonté est édifiée pour toujours; tu fondes ta fidélité dans le ciel.»

4 J'ai fait alliance avec celui que j'ai choisi, j'ai fait ce serment à mon serviteur David:

5 «J'affermirai ta descendance pour toujours et j'établirai ton trône pour l'éternité.» – Pause.

6 Le ciel célèbre tes merveilles, Eternel, et ta fidélité dans l'assemblée des saints.

7 En effet, qui, dans le ciel, peut se comparer à l'Eternel? Qui est semblable à toi parmi les fils de Dieu?

8 Dieu est redoutable dans la grande assemblée des saints, il est terrible pour tous ceux qui l'entourent.

9 Eternel, Dieu de l'univers, qui est puissant comme toi? Eternel, ta fidélité t'environne.

10 C'est toi qui maîtrises l'orgueil de la mer; quand ses vagues se soulèvent, c'est toi qui les calmes.

11 Tu as écrasé l'Egypte, tu l'as transpercée, tu as dispersé tes ennemis par la puissance de ton bras.

12 C'est à toi qu'appartient le ciel, à toi aussi la terre; c'est toi qui as fondé le monde et ce qu'il contient.

13 Tu as créé le nord et le sud; le Thabor et l'Hermon acclament ton nom.

14 Ton bras est puissant, ta main forte, ta droite élevée.

15 La justice et le droit forment la base de ton trône, la bonté et la vérité sont devant toi.

16 Heureux le peuple qui sait t'acclamer: il marche à ta lumière, Eternel,

17 il se réjouit sans cesse à cause de ton nom et tire gloire de ta justice,

18 car c'est toi qui fais sa beauté et sa puissance; c'est ta faveur qui relève notre force.

19 Notre protecteur est à l'Eternel, notre roi appartient au Saint d'Israël.

20 Tu as parlé à tes fidèles dans une vision, tu as dit: «J'ai prêté secours à un héros, j'ai choisi du milieu du peuple un jeune homme.

21 J'ai trouvé mon serviteur David, je l'ai désigné par onction avec mon huile sainte.

22 Ma main le soutiendra et mon bras le fortifiera.

23 L'ennemi ne pourra pas le tromper, ni le méchant l'opprimer.

24 J'écraserai ses adversaires devant lui et je frapperai ceux qui le détestent.

25 Ma fidélité et ma bonté l'accompagneront, et sa force grandira par mon nom.

26 J'étendrai sa domination sur la mer, et son pouvoir sur les fleuves.

27 Lui-même fera appel à moi: ‘Tu es mon père, mon Dieu et le rocher de mon salut!’

28 Et moi, je ferai de lui le premier-né, le plus haut placé des rois de la terre.

29 Je lui conserverai toujours ma bonté, et mon alliance lui sera assurée.

30 Je lui donnerai une descendance éternelle, et son trône durera autant que le ciel.

31 Si ses fils abandonnent ma loi et ne marchent pas suivant mes règles,

32 s'ils violent mes prescriptions et ne respectent pas mes commandements,

33 je punirai leurs transgressions avec le bâton et leurs fautes par des coups,

34 mais je ne lui retirerai pas ma bonté et je ne trahirai pas ma fidélité,

35 je ne violerai pas mon alliance et je ne changerai pas ce qui est sorti de mes lèvres.

36 J'ai prêté une fois serment par ma sainteté, je ne mentirai pas à David.

37 Sa descendance subsistera toujours; son trône sera pareil au soleil devant moi,

38 comme la lune il sera établi éternellement. Le témoin qui est dans le ciel est fidèle.» – Pause.

39 Et pourtant, tu as rejeté, tu as repoussé celui que tu avais désigné par onction, tu t'es irrité contre lui!

40 Tu as rompu l'alliance avec ton serviteur, tu as déshonoré sa couronne en la jetant par terre.

41 Tu as détruit toutes ses murailles, tu as mis en ruine ses forteresses.

42 Tous les passants le dépouillent, il est un objet de mépris pour ses voisins.

43 Tu as fortifié ses adversaires, tu as réjoui tous ses ennemis;

44 tu as fait reculer le tranchant de son épée et tu ne l'as pas soutenu dans le combat.

45 Tu as mis fin à sa splendeur et tu as jeté son trône à terre;

46 tu as abrégé sa jeunesse, tu l'as couvert de honte. – Pause.

47 Jusqu'à quand, Eternel, resteras-tu caché? Jusqu'à quand ta fureur brûlera-t-elle comme le feu?

48 Rappelle-toi quelle est la durée de ma vie et pour quel néant tu as créé tous les hommes.

49 Quel homme peut vivre sans voir la mort? Qui peut sauver son âme du séjour des morts? – Pause.

50 Où sont, Seigneur, tes bontés d'autrefois, celles que, dans ta fidélité, tu avais promises par serment à David?

51 Souviens-toi, Seigneur, de la honte de tes serviteurs! Souviens-toi que j'ai la charge de tous ces peuples nombreux!

52 Souviens-toi des insultes de tes ennemis, Eternel, de leurs insultes contre les pas de celui que tu as désigné par onction!

53 Béni soit éternellement l'Eternel! Amen! Amen!

Texte biblique de la Bible Version Segond 21 Copyright © 2007 Société Biblique de Genève Reproduit avec aimable autorisation. Tous droits réservés.