1Давидово поучение*. Молитва, когато беше в пещерата*. С гласа си викам към ГОСПОДА; с гласа си на ГОСПОДА се моля.2Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.3Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.4Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.5Към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.6Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.7Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.
Segond 21
Prière dans la détresse
1Cantique de David, lorsqu'il se trouvait dans la grotte. Prière.2A pleine voix je crie à l'Eternel, à pleine voix j'implore l'Eternel.3Je lui expose ma plainte, je lui raconte ma détresse.4Quand mon esprit est abattu en moi, toi, tu connais mon sentier. Sur la route où je marche, on m'a tendu un piège.5Regarde à droite et constate-le: personne ne me reconnaît, je ne sais plus où trouver refuge, personne ne s'inquiète pour ma vie.6Eternel, c'est à toi que je crie. Je dis: «Tu es mon abri, ma part au pays des vivants.»7Sois attentif à mes cris, car je suis bien faible! Délivre-moi de ceux qui me poursuivent, car ils sont plus forts que moi!8Fais-moi sortir de ma prison afin que je célèbre ton nom! Les justes viendront m'entourer quand tu m'auras fait du bien.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.