Matthäus 8 | Библия, ревизирано издание

Излекуване на прокажения

1 А когато Исус слезе от хълма, последваха Го големи множества. 2 И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. 3 Тогава Исус протегна ръка и се допря до него, и каза: Искам; бъди очистен. И веднага се очисти от проказата. 4 А Исус му каза: Гледай да не кажеш това на никого; но за свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Моисей е заповядал.

Излекуване на слугата на стотника

5 А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше: 6 Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи. 7 Той му каза: Ще дойда и ще го изцеля. 8 Стотникът Му отговори: Господи, не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. 9 Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; а на слугата си: Направи това!, и той го прави. 10 Исус, като чу това, почуди се и каза на онези, които вървяха след Него: Истина ви казвам, дори в Израил не съм намерил толкова вяра. 11 Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство; 12 а синовете на царството ще бъдат изхвърлени в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 13 Тогава Исус каза на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

Излекуване на тъщата на Петър

14 И когато Исус дойде в къщата на Петър, видя, че тъща му лежеше болна от треска. 15 И се допря до ръката и треската я остави; и тя стана да Му прислужва. 16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина, обладани от бесове; и Той изгони духовете с една дума и изцели всички болни; 17 за да се сбъдне изреченото чрез пророк Исая, който казва: „Той взена Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.“ 18 И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд езерото. 19 И дойде един книжник и Му каза: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш. 20 Исус му отговори: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 21 А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си. 22 Но Исус му каза: Върви след Мен и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци.

Укротяване на бурята

23 И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха след Него. 24 И, ето, в езерото се надигна голямо вълнение, толкова силно, че вълните заливаха лодката; а Той спеше. 25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси ни! Загиваме! 26 А Той им отвърна: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните и настана голяма тишина. 27 А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Този, че и ветровете, и вълните* Му се покоряват?

Изгонване на бесове

28 И когато дойде на отсрещната страна, в Гадаринската земя, срещнаха Го двама, обладани от бесове, които излизаха от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не можеше да мине през онзи път. 29 И, ето, извикаха и казаха: Какво общо имаш с нас, Ти, Божий Сине? Нима си дошъл тук преди определеното време да ни мъчиш? 30 А недалеч от тях имаше голямо стадо свине, което пасеше. 31 И бесовете Му се молеха: Ако ни изгониш, изпрати ни в стадото свине. 32 Исус им каза: Идете. И те, като излязоха, отидоха в свинете; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото и загина във водата. 33 А свинарите побегнаха и като отидоха в града, разказаха всичко, включително и това, което беше станало с обладаните от бесове. 34 И, ето, целият град излезе да посрещне Исус; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.

Segond 21

Guérison d'un lépreux

1 Lorsque Jésus fut descendu de la montagne, une grande foule le suivit. 2 Alors un lépreux s'approcha, se prosterna devant lui et dit: «Seigneur, si tu le veux, tu peux me rendre pur.» 3 Jésus tendit la main, le toucha et dit: «Je le veux, sois pur.» Aussitôt il fut purifié de sa lèpre. 4 Puis Jésus lui dit: «Fais bien attention de n'en parler à personne, mais va te montrer au prêtre et présente l'offrande que Moïse a prescrite, afin que cela leur serve de témoignage.»

Guérisons à Capernaüm

5 Alors que Jésus entrait dans Capernaüm, un officier romain l'aborda et le supplia 6 en disant: «Seigneur, mon serviteur est couché à la maison, atteint de paralysie, et il souffre beaucoup.» 7 Jésus lui dit: «J'irai et je le guérirai.» 8 L'officier répondit: «Seigneur, je ne suis pas digne que tu entres sous mon toit, mais dis seulement un mot et mon serviteur sera guéri. 9 En effet, moi aussi je suis un homme soumis à des supérieurs, j'ai des soldats sous mes ordres, et je dis à l'un: ‘Pars!’ et il part, à un autre: ‘Viens!’ et il vient, et à mon esclave: ‘Fais ceci!’ et il le fait.» 10 Après l'avoir entendu, Jésus fut dans l'admiration, et il dit à ceux qui le suivaient: «Je vous le dis en vérité, même en Israël je n'ai pas trouvé une aussi grande foi. 11 Or, je vous le déclare, beaucoup viendront de l'est et de l'ouest et seront à table avec Abraham, Isaac et Jacob dans le royaume des cieux. 12 Mais ceux à qui le royaume était destiné seront jetés dans les ténèbres extérieures, où il y aura des pleurs et des grincements de dents.» 13 Puis Jésus dit à l'officier: «Vas-y [et] sois traité conformément à ta foi.» Et au moment même le serviteur fut guéri. 14 Jésus se rendit ensuite à la maison de Pierre. Il vit la belle-mère de celui-ci couchée, avec de la fièvre. 15 Il lui toucha la main et la fièvre la quitta; puis elle se leva et le servit. 16 Le soir venu, on amena vers Jésus de nombreux démoniaques. Il chassa les esprits par sa parole et guérit tous les malades. 17 Ainsi s'accomplit ce que le prophète Esaïe avait annoncé: Il a pris nos faiblesses et il s'est chargé de nos maladies.*

Jésus, plus fort que la nature et les démons

18 Voyant une grande foule autour de lui, Jésus donna l'ordre de passer de l'autre côté du lac. 19 Un spécialiste de la loi s'approcha et lui dit: «Maître, je te suivrai partout où tu iras.» 20 Jésus lui répondit: «Les renards ont des tanières et les oiseaux du ciel ont des nids, mais le Fils de l'homme* n'a pas un endroit où il puisse reposer sa tête.» 21 Un autre, parmi les disciples, lui dit: «Seigneur, permets-moi d'aller d'abord enterrer mon père.» 22 Mais Jésus lui répondit: «Suis-moi et laisse les morts enterrer leurs morts.» 23 Il monta dans la barque et ses disciples le suivirent. 24 Soudain, il s'éleva sur le lac une si grande tempête que la barque était recouverte par les vagues. Et lui, il dormait. 25 Les disciples s'approchèrent et le réveillèrent en disant: «Seigneur, sauve-nous, nous allons mourir!» 26 Il leur dit: «Pourquoi êtes-vous si craintifs, hommes de peu de foi?» Alors il se leva, menaça les vents du lac et il y eut un grand calme. 27 Ces hommes furent très étonnés et dirent: «Quel genre d'homme est-ce? Même les vents et la mer lui obéissent!» 28 Lorsqu'il fut arrivé sur l'autre rive, dans le pays des Gadaréniens, deux démoniaques qui sortaient des tombeaux vinrent à sa rencontre. Ils étaient si dangereux que personne n'osait passer par là. 29 Et voilà qu'ils se mirent à crier: «Que nous veux-tu, [Jésus,] Fils de Dieu? Es-tu venu ici pour nous tourmenter avant le moment fixé?» 30 Il y avait loin d'eux un grand troupeau de porcs en train de chercher à manger. 31 Les démons suppliaient Jésus: «Si tu nous chasses, permets-nous d'aller dans ce troupeau de porcs.» 32 «Allez-y!» leur dit-il. Ils sortirent des deux hommes et entrèrent dans les porcs. Alors tout le troupeau se précipita du haut de la falaise dans le lac, et ils moururent dans l'eau. 33 Les gardiens du troupeau s'enfuirent et allèrent dans la ville rapporter tout ce qui s'était passé et ce qui était arrivé aux démoniaques. 34 Alors tous les habitants de la ville sortirent à la rencontre de Jésus et, dès qu'ils le virent, ils le supplièrent de quitter leur territoire.

Matthäus 8 | Библия, ревизирано издание Segond 21