1Давидово поучение*. Молитва, когато беше в пещерата*. С гласа си викам към ГОСПОДА; с гласа си на ГОСПОДА се моля.2Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.3Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.4Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.5Към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.6Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.7Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.
English Standard Version
You Are My Refuge
A Maskil of David, when he was in the cave. A Prayer.
1With my voice I cry out to the LORD; with my voice I plead for mercy to the LORD.*2I pour out my complaint before him; I tell my trouble before him.3When my spirit faints within me, you know my way! In the path where I walk they have hidden a trap for me.4Look to the right and see: there is none who takes notice of me; no refuge remains to me; no one cares for my soul.5I cry to you, O LORD; I say, “You are my refuge, my portion in the land of the living.”6Attend to my cry, for I am brought very low! Deliver me from my persecutors, for they are too strong for me!7Bring me out of prison, that I may give thanks to your name! The righteous will surround me, for you will deal bountifully with me.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.