1Давидово поучение[1]. Молитва, когато беше в пещерата[2]. С гласа си викам към ГОСПОДА; с гласа си на ГОСПОДА се моля.2Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него. (Ис 26:16)3Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех. (Пс 140:5; Пс 143:4)4Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми. (Пс 31:11; Пс 69:20; Пс 88:8; Пс 88:18)5Към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите. (Пс 16:5; Пс 27:13; Пс 46:1; Пс 73:26; Пс 91:12; Пс 119:57; П Ер 3:24)6Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен. (Пс 116:6)7Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене. (Пс 13:6; Пс 34:2; Пс 119:17)
A Maskil of David, when he was in the cave. A Prayer.
1With my voice I cry out to the LORD; with my voice I plead for mercy to the LORD.[1] (Пс 3:4; Пс 30:8)2I pour out my complaint before him; I tell my trouble before him. (Ис 26:16)3When my spirit faints within me, you know my way! In the path where I walk they have hidden a trap for me. (Пс 77:3; Пс 140:5)4Look to the right and see: there is none who takes notice of me; no refuge remains to me; no one cares for my soul. (Йов 11:20; Пс 16:8; Пс 31:11; Пс 69:20; Ер 25:35)5I cry to you, O LORD; I say, “You are my refuge, my portion in the land of the living.” (Пс 14:6; Пс 16:5; Пс 27:13)6Attend to my cry, for I am brought very low! Deliver me from my persecutors, for they are too strong for me! (Пс 17:1; Пс 18:17; Пс 79:8)7Bring me out of prison, that I may give thanks to your name! The righteous will surround me, for you will deal bountifully with me. (Пс 13:6; Пс 143:11; Ис 42:7)