Psalm 95 | Библия, синодално издание

(Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.)

1 Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо; 2 пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение; 3 разгласяйте между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му; 4 защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове. 5 Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори. 6 Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие – в светилището Му. 7 Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест; 8 въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори; 9 поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо! 10 Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда. 11 Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня; 12 нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета 13 пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите – по Своята истина.

Segond 21

Invitation à l'adoration

1 Venez, crions de joie en l'honneur de l'Eternel, poussons des cris de joie en l'honneur du rocher de notre salut! 2 Allons au-devant de lui avec des louanges, faisons retentir des chants en son honneur, 3 car l'Eternel est un grand Dieu, il est un grand roi au-dessus de tous les dieux. 4 Il tient dans sa main les profondeurs de la terre, et les sommets des montagnes sont à lui. 5 La mer est à lui: c'est lui qui l'a faite; la terre aussi: ses mains l'ont formée. 6 Venez, prosternons-nous et humilions-nous, plions le genou devant l'Eternel, notre créateur, 7 car il est notre Dieu et nous sommes le peuple dont il est le berger, le troupeau que sa main conduit. Aujourd'hui, si vous entendez sa voix, 8 n'endurcissez pas votre cœur comme à Meriba, comme lors de la journée de Massa, dans le désert: 9 là vos ancêtres m'ont provoqué, ils m'ont mis à l'épreuve, bien qu'ils m'aient vu agir. 10 Pendant 40 ans j'ai eu cette génération en dégoût et j'ai dit: «C'est un peuple dont le cœur s'égare, ils ne connaissent pas mes voies.» 11 Aussi, j'ai juré dans ma colère: «Ils n'entreront pas dans mon repos!»*

Psalm 95 | Библия, синодално издание Segond 21

(Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.)

Invitation à l'adoration