1Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;3извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;4и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.5Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!6Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.7Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите*; всесъжение и жертва за грях не поиска.8Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;9желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.10Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.11Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.12Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,13защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.14Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.15Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.16Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“17Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!18Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!
Segond 21
La fragilité de l'homme
1Au chef de chœur, à Jeduthun. Psaume de David.2Je disais: «Je veillerai sur ma conduite de peur de pécher en paroles; je mettrai un frein à mes lèvres tant que le méchant sera devant moi.»3Je suis resté muet, dans le silence, je me suis tu, quoique malheureux, et ma douleur était vive.4Mon cœur brûlait au fond de moi, mes pensées étaient comme un feu brûlant, et la parole est venue sur ma langue:5«Eternel, fais-moi connaître quand finira ma vie, quel est le nombre de mes jours, afin que je sache combien je suis peu de chose.6Voici, tu as donné à mes jours la largeur de la main, et ma vie est comme un rien devant toi.» Oui, même vigoureux, l'homme n'est qu'un souffle. – Pause.7Oui, l'homme va et vient comme une ombre: il s'agite, mais c'est pour du vent; il amasse des richesses, et il ignore qui les recevra.8Maintenant, Seigneur, que puis-je espérer? C'est en toi qu'est mon espérance.9Délivre-moi de toutes mes transgressions! Ne m'expose pas aux insultes du fou!10Je reste muet, je n'ouvre pas la bouche, car c'est toi qui agis.11Détourne tes coups de moi! Je m'épuise sous les attaques de ta main.12Tu corriges l'homme en le punissant de sa faute, tu détruis comme la teigne ce qu'il a de plus cher. Oui, tout homme n'est qu'un souffle. – Pause.13Ecoute ma prière, Eternel, et prête l'oreille à mes cris! Ne sois pas insensible à mes larmes, car je suis un étranger chez toi, un résident temporaire, comme tous mes ancêtres.14Détourne ton regard de moi et laisse-moi respirer, avant que je m'en aille et que je disparaisse!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.