1.Mose 8 | Библия, синодално издание

1 И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха. 2 И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето. 3 А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява. 4 И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини. 5 Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове. 6 След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега, 7 и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата. 8 После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята; 9 но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега. 10 И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега. 11 Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята. 12 Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него. 13 В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало. 14 А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна. 15 И рече (Господ) Бог на Ноя: 16 излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове; 17 изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът – птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята. 18 Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му; 19 всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега. 20 И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и ох всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника. 21 И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; 22 занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

New International Reader’s Version

1 But God showed concern for Noah. He also showed concern for all the wild animals and livestock that were with Noah in the ark. So God sent a wind to sweep over the earth. And the waters began to go down. 2 The springs at the bottom of the oceans had been closed. The windows of the sky had also been closed. And the rain had stopped falling from the sky. 3 The water on the earth continued to go down. At the end of the 150 days the water had gone down. 4 On the 17th day of the seventh month, the ark came to rest on the mountains of Ararat. 5 The waters continued to go down until the tenth month. On the first day of that month, the tops of the mountains could be seen. 6 After 40 days Noah opened a window he had made in the ark. 7 He sent out a raven. It kept flying to and fro until the water on the earth had dried up. 8 Then Noah sent out a dove. He wanted to see if the water on the surface of the ground had gone down. 9 But the dove couldn’t find any place to rest. Water still covered the whole surface of the earth. So the dove returned to Noah in the ark. Noah reached out his hand and took the dove in. He brought it back to himself in the ark. 10 He waited seven more days. Then he sent out the dove again from the ark. 11 In the evening the dove returned to him. There in its beak was a freshly picked olive leaf! So Noah knew that the water on the earth had gone down. 12 He waited seven more days. Then he sent out the dove again. But this time it didn’t return to him. 13 It was the first day of the first month of Noah’s 601st year. The water on the earth had dried up. Then Noah removed the covering from the ark. He saw that the surface of the ground was dry. 14 By the 27th day of the second month the earth was completely dry. 15 Then God said to Noah, 16 ‘Come out of the ark. Bring your wife and your sons and their wives with you. 17 Bring out every kind of living thing that is with you. Bring the birds, the animals, and all the creatures that move along the ground. Then they can multiply on the earth. They can have little ones and the number of them can increase.’ 18 So Noah came out of the ark. His sons and his wife and his sons’ wives were with him. 19 All the animals came out of the ark. The creatures that move along the ground also came out. So did all the birds. Everything that moves on land came out of the ark, one kind after another. 20 Then Noah built an altar to honour the LORD. He took some of the ‘clean’ animals and birds. He sacrificed them on the altar as burnt offerings. 21 The smell of the offerings pleased the LORD. He said to himself, ‘I will never put a curse on the ground again because of human beings. I will not do it even though their hearts are always directed towards evil. Their thoughts are evil from the time they are young. I will never destroy all living things again, as I have just done. 22 ‘As long as the earth lasts, there will always be a time to plant and a time to gather the crops. As long as the earth lasts, there will always be cold and heat. There will always be summer and winter, day and night.’

1.Mose 8 | Библия, синодално издание New International Reader’s Version