Деяния 13 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. (Д А 11:27) 2 Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. (Д А 9:15; Рим 1:1; Гал 1:15; 1 Тим 2:7)

Д А 9:15Рим 1:1Гал 1:151 Тим 2:7

3 Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. (Д А 6:6) 4 И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър. 5 И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. (Д А 12:25) 6 Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус, 7 който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие. 8 А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. (Д А 8:9; 2 Тим 3:8) 9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед 10 и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? (Мт 13:38; Йн 8:44; 1 Йн 3:8)

Мт 13:38Йн 8:441 Йн 3:8

11 И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач. 12 Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне. 13 Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим. (Д А 15:38) 14 А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15 След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете. 16 Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте! 17 Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея, (Изх 1:1; Изх 13:16) 18 и около четирийсет години време ги храни в пустинята; (Изх 16:35) 19 и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им; (И Н 3:10) 20 а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила. (Съд 2:16) 21 После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години. (1 Цар 8:5; 1 Цар 9:16) 22 Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“. (1 Цар 13:14; Пс 88:19) 23 От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса, (2 Цар 7:12; Пс 131:3; Ис 11:1)

2 Цар 7:12Пс 131:3Ис 11:1

24 след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски. (Мт 3:1) 25 А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“. (Йн 1:20; Йн 3:28) 26 Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение. (Мт 10:6) 27 Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи; (Лк 24:27; 1 Кор 2:8) 28 и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие. (Мт 27:30; Лк 23:23; Д А 3:14)

Мт 27:30Лк 23:23Д А 3:14

29 А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб. 30 Но Бог Го възкреси от мъртвите; (Мт 28:6; Мк 16:6) 31 през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа. (Йн 20:19) 32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса, (Бит 22:18; 2 Цар 7:12; Ис 4:2)

Бит 22:182 Цар 7:12Ис 4:2

33 както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“. (Пс 2:7; Евр 1:5) 34 А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“. (Ис 55:3) 35 Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“. (Пс 15:5; Д А 2:31) 36 Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление, (3 Цар 2:10; Д А 2:29) 37 но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя. (Д А 2:31) 38 И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете; (Ис 53:12; Ер 31:34; Лк 24:47)

Ис 53:12Ер 31:34Лк 24:47

39 и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ. (Рим 3:20) 40 Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците: 41 „вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“. (Ав 1:5) 42 На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота. 43 А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат. (Д А 11:23) 44 На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие. 45 Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха. 46 Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците. (Вт 32:21; Д А 3:26; Д А 4:29; Д А 18:6)

Вт 32:21Д А 3:26Д А 4:29Д А 18:6

47 Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“ (Ис 42:6; Ис 49:6; Лк 2:32)

Ис 42:6Ис 49:6Лк 2:32

48 Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот. 49 И словото Господне се разпространяваше по цялата страна. 50 Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели. (2 Тим 3:11) 51 Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. (Мт 10:14; Мк 6:11; Лк 9:5)

Мт 10:14Мк 6:11Лк 9:5

52 А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 In the church at Antioch there were prophets and teachers. Among them were Barnabas, Simeon, and Lucius from Cyrene. Simeon was also called Niger. Another was Manaen. He had been brought up with Herod, the ruler of Galilee. Saul was among them too. 2 While they were worshipping the Lord and fasting, the Holy Spirit spoke. ‘Set apart Barnabas and Saul for me,’ he said. ‘I have appointed them to do special work.’ 3 The prophets and teachers fasted and prayed. They placed their hands on Barnabas and Saul. Then they sent them off.

Events on Cyprus

4 Barnabas and Saul were sent on their way by the Holy Spirit. They went down to Seleucia. From there they sailed to Cyprus. 5 They arrived at Salamis. There they preached God’s word in the Jewish synagogues. John was with them as their helper. 6 They travelled all across the island until they came to Paphos. There they met a Jew named Bar-Jesus. He was an evil magician and a false prophet. 7 He was an attendant of Sergius Paulus, the governor. Paulus was a man of understanding. He sent for Barnabas and Saul. He wanted to hear God’s word. 8 But the evil magician opposed them. He was also known as Elymas, which means Magician. He tried to keep the governor from becoming a believer. 9 Saul was also known as Paul. He was filled with the Holy Spirit. He looked straight at Elymas. He said to him, 10 ‘You are a child of the devil! You are an enemy of everything that is right! You cheat people. You use all kinds of tricks. Won’t you ever stop twisting the right ways of the Lord? 11 Now the Lord’s hand is against you. You are going to go blind. For a while you won’t even be able to see the light of the sun.’ Right away mist and darkness came over him. He tried to feel his way around. He wanted to find someone to lead him by the hand. 12 When the governor saw what had happened, he believed. He was amazed at what Paul was teaching about the Lord.

Paul preaches in Pisidian Antioch

13 From Paphos, Paul and his companions sailed to Perga in Pamphylia. There John Mark left them and returned to Jerusalem. 14 From Perga they went on to Pisidian Antioch. On the Sabbath day they entered the synagogue and sat down. 15 The Law and the Prophets were read aloud. Then the leaders of the synagogue sent word to Paul and his companions. They said, ‘Brothers, do you have any words of instruction for the people? If you do, please speak.’ 16 Paul stood up and motioned with his hand. Then he said, ‘Fellow Israelites, and you Gentiles who worship God, listen to me! 17 The God of Israel chose our people who lived long ago. He blessed them greatly while they were in Egypt. With his mighty power he led them out of that country. 18 He put up with their behaviour for about 40 years in the desert. 19 And he destroyed seven nations in Canaan. Then he gave the land to his people as their rightful share. 20 All this took about 450 years. ‘After this, God gave them judges until the time of Samuel the prophet. 21 Then the people asked for a king. He gave them Saul, son of Kish. Saul was from the tribe of Benjamin. He ruled for 40 years. 22 God removed him and made David their king. Here is God’s witness about him. “David, son of Jesse, is a man dear to my heart,” he said. “David will do everything I want him to do.” 23 ‘From this man’s family line God has brought to Israel the Saviour Jesus. This is what he had promised. 24 Before Jesus came, John preached that we should turn away from our sins and be baptised. He preached this to all Israel. 25 John was coming to the end of his work. “Who do you suppose I am?” he said. “I am not the one you are looking for. But there is someone coming after me. I am not good enough to untie his sandals.” 26 ‘Listen, fellow children of Abraham! Listen, you Gentiles who worship God! This message of salvation has been sent to us. 27 The people of Jerusalem and their rulers did not recognise Jesus. By finding him guilty, they made the prophets’ words come true. These are read every Sabbath day. 28 The people and their rulers had no reason at all for sentencing Jesus to death. But they asked Pilate to let him be killed. 29 They did everything that had been written about Jesus. Then they took him down from the cross. They laid him in a tomb. 30 But God raised him from the dead. 31 For many days he was seen by those who had travelled with him from Galilee to Jerusalem. Now they are telling our people about Jesus. 32 ‘We are telling you the good news. What God promised our people long ago 33 he has done for us, their children. He has raised up Jesus. This is what is written in the second Psalm. It says, ‘ “You are my son. Today I have become your father.” (Пс 2:7) 34 God raised Jesus from the dead. He will never rot in the grave. As God has said, ‘ “Holy and sure blessings were promised to David. I will give them to you.” (Ис 55:3) 35 In another place it also says, ‘ “You will not let your holy one rot away.” (Пс 16:10) 36 ‘David carried out God’s purpose while he lived. Then he died. He was buried with his people. His body rotted away. 37 But the one whom God raised from the dead did not rot away. 38 ‘My friends, here is what I want you to know. I announce to you that your sins can be forgiven because of what Jesus has done. 39 Through him everyone who believes is set free from every sin. Moses’ law could not make you right in God’s eyes. 40 Be careful! Don’t let what the prophets spoke about happen to you. They said, 41 ‘ “Look, you who make fun of the truth! Wonder and die! I am going to do something in your days that you would never believe. You wouldn’t believe it even if someone told you.” ’ (Ав 1:5) 42 Paul and Barnabas started to leave the synagogue. The people invited them to say more about these things on the next Sabbath day. 43 The people were told they could leave the service. Many Jews followed Paul and Barnabas. Many Gentiles who faithfully worshipped the God of the Jews did the same. Paul and Barnabas talked with them. They tried to get them to keep living in God’s grace. 44 On the next Sabbath day, almost the whole city gathered. They gathered to hear the word of the Lord. 45 When the Jews saw the crowds, they became very jealous. They began to disagree with what Paul was saying. They said evil things against him. 46 Then Paul and Barnabas answered them boldly. ‘We had to speak God’s word to you first,’ they said. ‘But you don’t accept it. You don’t think you are good enough for eternal life. So now we are turning to the Gentiles. 47 This is what the Lord has commanded us to do. He said, ‘ “I have made you a light for the Gentiles. You will bring salvation to the whole earth.” ’ (Ис 49:6) 48 When the Gentiles heard this, they were glad. They honoured the word of the Lord. All who were appointed for eternal life believed. 49 The word of the Lord spread through the whole area. 50 But the Jewish leaders stirred up the important women who worshipped God. They also stirred up the men who were leaders in the city. The Jewish leaders tried to get the women and men to attack Paul and Barnabas. They threw Paul and Barnabas out of that area. 51 Paul and Barnabas shook the dust off their feet. This was a warning to the people who had opposed them. Then Paul and Barnabas went on to Iconium. 52 The believers were filled with joy and with the Holy Spirit.