Sprüche 17 | Библия, синодално издание

1 По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор. 2 Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството. 3 Пота е за сребро, горнило – за злато, а сърцата Господ изпитва. 4 Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език. 5 Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван). 6 Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.) 7 На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа – лъжливи уста. 8 Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее. 9 Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел. 10 На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара. 11 Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него. 12 По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост. 13 Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му. 14 Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила. 15 Който оправдава нечестив и който обвинява праведен – и двамата са гнусота пред Господа. 16 За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост – той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.) 17 Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина. 18 Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си. 19 Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне. 20 Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда. 21 Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. 22 Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши. 23 Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието. 24 Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя. 25 Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си. 26 Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда. 27 Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен. 28 И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си – благоразумен.

English Standard Version

1 Better is a dry morsel with quiet than a house full of feasting* with strife. 2 A servant who deals wisely will rule over a son who acts shamefully and will share the inheritance as one of the brothers. 3 The crucible is for silver, and the furnace is for gold, and the Lord tests hearts. 4 An evildoer listens to wicked lips, and a liar gives ear to a mischievous tongue. 5 Whoever mocks the poor insults his Maker; he who is glad at calamity will not go unpunished. 6 Grandchildren are the crown of the aged, and the glory of children is their fathers. 7 Fine speech is not becoming to a fool; still less is false speech to a prince. 8 A bribe is like a magic* stone in the eyes of the one who gives it; wherever he turns he prospers. 9 Whoever covers an offense seeks love, but he who repeats a matter separates close friends. 10 A rebuke goes deeper into a man of understanding than a hundred blows into a fool. 11 An evil man seeks only rebellion, and a cruel messenger will be sent against him. 12 Let a man meet a she-bear robbed of her cubs rather than a fool in his folly. 13 If anyone returns evil for good, evil will not depart from his house. 14 The beginning of strife is like letting out water, so quit before the quarrel breaks out. 15 He who justifies the wicked and he who condemns the righteous are both alike an abomination to the Lord. 16 Why should a fool have money in his hand to buy wisdom when he has no sense? 17 A friend loves at all times, and a brother is born for adversity. 18 One who lacks sense gives a pledge and puts up security in the presence of his neighbor. 19 Whoever loves transgression loves strife; he who makes his door high seeks destruction. 20 A man of crooked heart does not discover good, and one with a dishonest tongue falls into calamity. 21 He who sires a fool gets himself sorrow, and the father of a fool has no joy. 22 A joyful heart is good medicine, but a crushed spirit dries up the bones. 23 The wicked accepts a bribe in secret* to pervert the ways of justice. 24 The discerning sets his face toward wisdom, but the eyes of a fool are on the ends of the earth. 25 A foolish son is a grief to his father and bitterness to her who bore him. 26 To impose a fine on a righteous man is not good, nor to strike the noble for their uprightness. 27 Whoever restrains his words has knowledge, and he who has a cool spirit is a man of understanding. 28 Even a fool who keeps silent is considered wise; when he closes his lips, he is deemed intelligent.

Sprüche 17 | Библия, синодално издание English Standard Version