Lukas 19 | Библия, синодално издание
1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.6И той бързо слезе и Го прие с радост.7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.11А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини* и им рече: търгувайте, докле се завърна.14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.15И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!)26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.29И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици30и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.31И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.32Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.33А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?34Те отговориха: то е потребно Господу.35И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.36И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.37А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,38като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!39И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.40Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.41И когато се приближи и видя града, заплака за него42и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,43понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,44и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.45И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,46и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.47И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,48и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.
English Standard Version
Jesus and Zacchaeus
1He entered Jericho and was passing through.2And behold, there was a man named Zacchaeus. He was a chief tax collector and was rich.3And he was seeking to see who Jesus was, but on account of the crowd he could not, because he was small in stature.4So he ran on ahead and climbed up into a sycamore tree to see him, for he was about to pass that way.5And when Jesus came to the place, he looked up and said to him, “Zacchaeus, hurry and come down, for I must stay at your house today.”6So he hurried and came down and received him joyfully.7And when they saw it, they all grumbled, “He has gone in to be the guest of a man who is a sinner.”8And Zacchaeus stood and said to the Lord, “Behold, Lord, the half of my goods I give to the poor. And if I have defrauded anyone of anything, I restore it fourfold.”9And Jesus said to him, “Today salvation has come to this house, since he also is a son of Abraham.10For the Son of Man came to seek and to save the lost.”
The Parable of the Ten Minas
11As they heard these things, he proceeded to tell a parable, because he was near to Jerusalem, and because they supposed that the kingdom of God was to appear immediately.12He said therefore, “A nobleman went into a far country to receive for himself a kingdom and then return.13Calling ten of his servants,* he gave them ten minas,* and said to them, ‘Engage in business until I come.’14But his citizens hated him and sent a delegation after him, saying, ‘We do not want this man to reign over us.’15When he returned, having received the kingdom, he ordered these servants to whom he had given the money to be called to him, that he might know what they had gained by doing business.16The first came before him, saying, ‘Lord, your mina has made ten minas more.’17And he said to him, ‘Well done, good servant!* Because you have been faithful in a very little, you shall have authority over ten cities.’18And the second came, saying, ‘Lord, your mina has made five minas.’19And he said to him, ‘And you are to be over five cities.’20Then another came, saying, ‘Lord, here is your mina, which I kept laid away in a handkerchief;21for I was afraid of you, because you are a severe man. You take what you did not deposit, and reap what you did not sow.’22He said to him, ‘I will condemn you with your own words, you wicked servant! You knew that I was a severe man, taking what I did not deposit and reaping what I did not sow?23Why then did you not put my money in the bank, and at my coming I might have collected it with interest?’24And he said to those who stood by, ‘Take the mina from him, and give it to the one who has the ten minas.’25And they said to him, ‘Lord, he has ten minas!’26‘I tell you that to everyone who has, more will be given, but from the one who has not, even what he has will be taken away.27But as for these enemies of mine, who did not want me to reign over them, bring them here and slaughter them before me.’”
The Triumphal Entry
28And when he had said these things, he went on ahead, going up to Jerusalem.29When he drew near to Bethphage and Bethany, at the mount that is called Olivet, he sent two of the disciples,30saying, “Go into the village in front of you, where on entering you will find a colt tied, on which no one has ever yet sat. Untie it and bring it here.31If anyone asks you, ‘Why are you untying it?’ you shall say this: ‘The Lord has need of it.’”32So those who were sent went away and found it just as he had told them.33And as they were untying the colt, its owners said to them, “Why are you untying the colt?”34And they said, “The Lord has need of it.”35And they brought it to Jesus, and throwing their cloaks on the colt, they set Jesus on it.36And as he rode along, they spread their cloaks on the road.37As he was drawing near—already on the way down the Mount of Olives—the whole multitude of his disciples began to rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works that they had seen,38saying, “Blessed is the King who comes in the name of the Lord! Peace in heaven and glory in the highest!”39And some of the Pharisees in the crowd said to him, “Teacher, rebuke your disciples.”40He answered, “I tell you, if these were silent, the very stones would cry out.”
Jesus Weeps over Jerusalem
41And when he drew near and saw the city, he wept over it,42saying, “Would that you, even you, had known on this day the things that make for peace! But now they are hidden from your eyes.43For the days will come upon you, when your enemies will set up a barricade around you and surround you and hem you in on every side44and tear you down to the ground, you and your children within you. And they will not leave one stone upon another in you, because you did not know the time of your visitation.”
Jesus Cleanses the Temple
45And he entered the temple and began to drive out those who sold,46saying to them, “It is written, ‘My house shall be a house of prayer,’ but you have made it a den of robbers.”47And he was teaching daily in the temple. The chief priests and the scribes and the principal men of the people were seeking to destroy him,48but they did not find anything they could do, for all the people were hanging on his words.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.