Lukas 18 | Библия, синодално издание

1 Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, 2 като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше. 3 В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми. 4 Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, 5 но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява. 6 И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия! 7 Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? 8 Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята? 9 Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: 10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. 11 Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: 12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. 13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! 14 Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. 15 Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. 16 Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 17 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. 18 И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; 20 знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. 21 А той рече: всичко това съм опазил от младини. 22 Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. 23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. 24 Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28 Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, 30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен. 31 И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците: 32 понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят, 33 ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното. 35 А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; 36 и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? 37 Обадиха му, че Иисус Назорей минава. 38 Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! 39 Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 40 Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: 41 какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. 42 Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. 43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

English Standard Version

The Parable of the Persistent Widow

1 And he told them a parable to the effect that they ought always to pray and not lose heart. 2 He said, “In a certain city there was a judge who neither feared God nor respected man. 3 And there was a widow in that city who kept coming to him and saying, ‘Give me justice against my adversary.’ 4 For a while he refused, but afterward he said to himself, ‘Though I neither fear God nor respect man, 5 yet because this widow keeps bothering me, I will give her justice, so that she will not beat me down by her continual coming.’” 6 And the Lord said, “Hear what the unrighteous judge says. 7 And will not God give justice to his elect, who cry to him day and night? Will he delay long over them? 8 I tell you, he will give justice to them speedily. Nevertheless, when the Son of Man comes, will he find faith on earth?”

The Pharisee and the Tax Collector

9 He also told this parable to some who trusted in themselves that they were righteous, and treated others with contempt: 10 “Two men went up into the temple to pray, one a Pharisee and the other a tax collector. 11 The Pharisee, standing by himself, prayed* thus: ‘God, I thank you that I am not like other men, extortioners, unjust, adulterers, or even like this tax collector. 12 I fast twice a week; I give tithes of all that I get.’ 13 But the tax collector, standing far off, would not even lift up his eyes to heaven, but beat his breast, saying, ‘God, be merciful to me, a sinner!’ 14 I tell you, this man went down to his house justified, rather than the other. For everyone who exalts himself will be humbled, but the one who humbles himself will be exalted.”

Let the Children Come to Me

15 Now they were bringing even infants to him that he might touch them. And when the disciples saw it, they rebuked them. 16 But Jesus called them to him, saying, “Let the children come to me, and do not hinder them, for to such belongs the kingdom of God. 17 Truly, I say to you, whoever does not receive the kingdom of God like a child shall not enter it.”

The Rich Ruler

18 And a ruler asked him, “Good Teacher, what must I do to inherit eternal life?” 19 And Jesus said to him, “Why do you call me good? No one is good except God alone. 20 You know the commandments: ‘Do not commit adultery, Do not murder, Do not steal, Do not bear false witness, Honor your father and mother.’” 21 And he said, “All these I have kept from my youth.” 22 When Jesus heard this, he said to him, “One thing you still lack. Sell all that you have and distribute to the poor, and you will have treasure in heaven; and come, follow me.” 23 But when he heard these things, he became very sad, for he was extremely rich. 24 Jesus, seeing that he had become sad, said, “How difficult it is for those who have wealth to enter the kingdom of God! 25 For it is easier for a camel to go through the eye of a needle than for a rich person to enter the kingdom of God.” 26 Those who heard it said, “Then who can be saved?” 27 But he said, “What is impossible with man is possible with God.” 28 And Peter said, “See, we have left our homes and followed you.” 29 And he said to them, “Truly, I say to you, there is no one who has left house or wife or brothers* or parents or children, for the sake of the kingdom of God, 30 who will not receive many times more in this time, and in the age to come eternal life.”

Jesus Foretells His Death a Third Time

31 And taking the twelve, he said to them, “See, we are going up to Jerusalem, and everything that is written about the Son of Man by the prophets will be accomplished. 32 For he will be delivered over to the Gentiles and will be mocked and shamefully treated and spit upon. 33 And after flogging him, they will kill him, and on the third day he will rise.” 34 But they understood none of these things. This saying was hidden from them, and they did not grasp what was said.

Jesus Heals a Blind Beggar

35 As he drew near to Jericho, a blind man was sitting by the roadside begging. 36 And hearing a crowd going by, he inquired what this meant. 37 They told him, “Jesus of Nazareth is passing by.” 38 And he cried out, “Jesus, Son of David, have mercy on me!” 39 And those who were in front rebuked him, telling him to be silent. But he cried out all the more, “Son of David, have mercy on me!” 40 And Jesus stopped and commanded him to be brought to him. And when he came near, he asked him, 41 “What do you want me to do for you?” He said, “Lord, let me recover my sight.” 42 And Jesus said to him, “Recover your sight; your faith has made you well.” 43 And immediately he recovered his sight and followed him, glorifying God. And all the people, when they saw it, gave praise to God.

Lukas 18 | Библия, синодално издание English Standard Version