от Bulgarian Bible Society1Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, (Рим 12:12; Еф 6:18; 1 Сол 5:17)2като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.3В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.4Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,5но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.6И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!7Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? (Пс 9:19; Лк 11:9; Отк 6:10)8Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?9Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: (Лк 16:15)10двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.11Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: (Ис 58:3; Отк 3:17)12постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.13А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!14Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. (Йов 22:29; Пр 29:23; Мт 23:12; Лк 14:11)15Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. (Мт 19:13; Мк 10:13)16Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. (Мт 18:3; Мт 19:14; 1 Кор 14:20; 1 Пет 2:2)17Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.18И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? (Мт 19:16; Мк 10:17)19А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;20знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. (Изх 20:12; Вт 5:17)21А той рече: всичко това съм опазил от младини.22Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. (1 Тим 6:18)23А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.24Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! (Пр 11:28; Мт 19:23; Мк 10:23; 1 Тим 6:9)25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.28Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. (Мт 19:27; Мк 10:28)29Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,30и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.31И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците: (Пс 21:7; Мт 20:18; Мк 10:33)32понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят, (Ис 53:7)33ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.34Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.35А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; (Мт 20:29; Мк 10:46)36и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?37Обадиха му, че Иисус Назорей минава.38Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!39Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!40Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:41какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.42Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.43И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
1And he told them a parable to the effect that they ought always to pray and not lose heart. (Лк 11:5; Лк 21:36; Рим 12:12; 2 Кор 4:1; 2 Кор 4:16; Еф 6:18; Кол 4:2; 1 Сол 5:17; 2 Сол 3:13)2He said, “In a certain city there was a judge who neither feared God nor respected man. (2 Кор 8:21)3And there was a widow in that city who kept coming to him and saying, ‘Give me justice against my adversary.’4For a while he refused, but afterward he said to himself, ‘Though I neither fear God nor respect man, (Лк 11:8)5yet because this widow keeps bothering me, I will give her justice, so that she will not beat me down by her continual coming.’”6And the Lord said, “Hear what the unrighteous judge says.7And will not God give justice to his elect, who cry to him day and night? Will he delay long over them? (Пс 88:1; Ис 63:4; Мк 13:20; Рим 8:33; Кол 3:12; Тит 1:1; Як 5:7; 2 Пет 3:9; Отк 6:10)8I tell you, he will give justice to them speedily. Nevertheless, when the Son of Man comes, will he find faith on earth?” (Мт 24:12; Лк 17:26; Евр 10:37)
The Pharisee and the Tax Collector
9He also told this parable to some who trusted in themselves that they were righteous, and treated others with contempt: (Пр 30:12; Ис 65:5; Мт 5:20; Лк 16:15; Йн 7:48; 2 Кор 1:9)10“Two men went up into the temple to pray, one a Pharisee and the other a tax collector. (4 Цар 20:5; 4 Цар 20:8; Лк 18:14; Д А 3:1)11The Pharisee, standing by himself, prayed[1] thus: ‘God, I thank you that I am not like other men, extortioners, unjust, adulterers, or even like this tax collector. (Мт 6:5; Мк 11:25; Отк 3:17)12I fast twice a week; I give tithes of all that I get.’ (Мт 9:14; Лк 11:42)13But the tax collector, standing far off, would not even lift up his eyes to heaven, but beat his breast, saying, ‘God, be merciful to me, a sinner!’ (Езд 9:6; Пс 79:9; Ез 16:63; Дан 9:19; Лк 18:11; Лк 23:48)14I tell you, this man went down to his house justified, rather than the other. For everyone who exalts himself will be humbled, but the one who humbles himself will be exalted.” (Лк 14:11)
Let the Children Come to Me
15Now they were bringing even infants to him that he might touch them. And when the disciples saw it, they rebuked them. (Мт 19:13; Мк 10:13; Лк 18:39)16But Jesus called them to him, saying, “Let the children come to me, and do not hinder them, for to such belongs the kingdom of God. (Мт 18:3; Мк 9:39)17Truly, I say to you, whoever does not receive the kingdom of God like a child shall not enter it.” (Лк 8:13; Йн 3:3; Йн 3:5; Як 1:21)
The Rich Ruler
18And a ruler asked him, “Good Teacher, what must I do to inherit eternal life?” (Мт 19:16; Мт 25:34; Мк 10:17; Лк 10:25)19And Jesus said to him, “Why do you call me good? No one is good except God alone.20You know the commandments: ‘Do not commit adultery, Do not murder, Do not steal, Do not bear false witness, Honor your father and mother.’” (Изх 20:12; Вт 5:16; Мт 5:21; Мт 5:27; Рим 13:9)21And he said, “All these I have kept from my youth.” (Фил 3:6)22When Jesus heard this, he said to him, “One thing you still lack. Sell all that you have and distribute to the poor, and you will have treasure in heaven; and come, follow me.” (Мт 6:19; Лк 12:33; Лк 16:9; Лк 19:8; Д А 2:45; Д А 4:34; 1 Тим 6:18)23But when he heard these things, he became very sad, for he was extremely rich. (Ез 33:31)24Jesus, seeing that he had become sad, said, “How difficult it is for those who have wealth to enter the kingdom of God! (Мт 12:28; Мт 13:22; 1 Кор 1:26)25For it is easier for a camel to go through the eye of a needle than for a rich person to enter the kingdom of God.” (Лк 18:24)26Those who heard it said, “Then who can be saved?”27But he said, “What is impossible with man is possible with God.” (Бит 18:14; Йов 42:2; Ер 32:17; Ер 32:27; Лк 1:37)28And Peter said, “See, we have left our homes and followed you.” (Мт 4:20; Мт 4:22; Мк 1:18; Мк 1:20)29And he said to them, “Truly, I say to you, there is no one who has left house or wife or brothers[2] or parents or children, for the sake of the kingdom of God, (Лк 14:26)30who will not receive many times more in this time, and in the age to come eternal life.” (Йов 42:10; Мт 6:33; Мт 12:32; Лк 20:35; Еф 1:21)
Jesus Foretells His Death a Third Time
31And taking the twelve, he said to them, “See, we are going up to Jerusalem, and everything that is written about the Son of Man by the prophets will be accomplished. (Мт 1:22; Мт 20:17; Мт 26:24; Мк 10:32; Лк 9:51)32For he will be delivered over to the Gentiles and will be mocked and shamefully treated and spit upon. (Мт 26:67; Мт 27:2; Мт 27:26; Мк 14:65; Мк 15:19; Йн 18:30; Д А 2:23; Д А 3:13; Д А 4:27; Д А 21:11)33And after flogging him, they will kill him, and on the third day he will rise.” (Лк 9:22)34But they understood none of these things. This saying was hidden from them, and they did not grasp what was said. (Мк 9:32; Лк 9:45; Лк 24:16)
Jesus Heals a Blind Beggar
35As he drew near to Jericho, a blind man was sitting by the roadside begging. (Мт 20:29; Мк 10:46; Йн 9:1; Йн 9:8)36And hearing a crowd going by, he inquired what this meant.37They told him, “Jesus of Nazareth is passing by.” (Мт 2:23)38And he cried out, “Jesus, Son of David, have mercy on me!” (Мт 1:1; Мт 9:27)39And those who were in front rebuked him, telling him to be silent. But he cried out all the more, “Son of David, have mercy on me!” (Лк 18:15)40And Jesus stopped and commanded him to be brought to him. And when he came near, he asked him,41“What do you want me to do for you?” He said, “Lord, let me recover my sight.” (Мк 10:36)42And Jesus said to him, “Recover your sight; your faith has made you well.” (Мт 9:22; Мк 5:34; Лк 7:3; Лк 7:50; Лк 8:36; Лк 8:48; Лк 8:50; Лк 17:19)43And immediately he recovered his sight and followed him, glorifying God. And all the people, when they saw it, gave praise to God. (Лк 7:16; Лк 13:13; Лк 19:37)