Lukas 1 | Библия, синодално издание

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,

2 както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –

3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,

4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.

5 В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името и – Елисавета.

6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.

7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.

8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,

9 по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,

10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –

11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,

12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.

13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;

14 и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;

15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;

16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;

17 и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.

18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;

20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.

21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.

22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.

23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.

24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:

25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,

27 при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

30 И рече и Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;

31 и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;

33 и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

35 Ангелът и отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;

37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,

40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.

41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата и; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,

42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

43 И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?

44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.

45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното и от Господа.

46 И рече Мариам: душата ми величае Господа,

47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,

48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;

49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;

50 и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;

51 Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;

52 свали силни от престоли и въздигна смирени;

53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;

54 взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –

55 както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.

56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.

58 И чуха съседите и роднините и, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.

59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.

60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.

61 И рекоха и: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.

63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.

64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.

65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.

66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.

67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:

68 благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ

69 и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,

70 (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) –

71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;

72 за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, –

73 клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;

74 за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,

75 безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.

76 И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,

77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,

78 поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,

79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

English Standard Version

Dedication to Theophilus

1 Inasmuch as many have undertaken to compile a narrative of the things that have been accomplished among us,

2 just as those who from the beginning were eyewitnesses and ministers of the word have delivered them to us,

3 it seemed good to me also, having followed all things closely for some time past, to write an orderly account for you, most excellent Theophilus,

4 that you may have certainty concerning the things you have been taught.

Birth of John the Baptist Foretold

5 In the days of Herod, king of Judea, there was a priest named Zechariah,* of the division of Abijah. And he had a wife from the daughters of Aaron, and her name was Elizabeth.

6 And they were both righteous before God, walking blamelessly in all the commandments and statutes of the Lord.

7 But they had no child, because Elizabeth was barren, and both were advanced in years.

8 Now while he was serving as priest before God when his division was on duty,

9 according to the custom of the priesthood, he was chosen by lot to enter the temple of the Lord and burn incense.

10 And the whole multitude of the people were praying outside at the hour of incense.

11 And there appeared to him an angel of the Lord standing on the right side of the altar of incense.

12 And Zechariah was troubled when he saw him, and fear fell upon him.

13 But the angel said to him, “Do not be afraid, Zechariah, for your prayer has been heard, and your wife Elizabeth will bear you a son, and you shall call his name John.

14 And you will have joy and gladness, and many will rejoice at his birth,

15 for he will be great before the Lord. And he must not drink wine or strong drink, and he will be filled with the Holy Spirit, even from his mother’s womb.

16 And he will turn many of the children of Israel to the Lord their God,

17 and he will go before him in the spirit and power of Elijah, to turn the hearts of the fathers to the children, and the disobedient to the wisdom of the just, to make ready for the Lord a people prepared.”

18 And Zechariah said to the angel, “How shall I know this? For I am an old man, and my wife is advanced in years.”

19 And the angel answered him, “I am Gabriel. I stand in the presence of God, and I was sent to speak to you and to bring you this good news.

20 And behold, you will be silent and unable to speak until the day that these things take place, because you did not believe my words, which will be fulfilled in their time.”

21 And the people were waiting for Zechariah, and they were wondering at his delay in the temple.

22 And when he came out, he was unable to speak to them, and they realized that he had seen a vision in the temple. And he kept making signs to them and remained mute.

23 And when his time of service was ended, he went to his home.

24 After these days his wife Elizabeth conceived, and for five months she kept herself hidden, saying,

25 “Thus the Lord has done for me in the days when he looked on me, to take away my reproach among people.”

Birth of Jesus Foretold

26 In the sixth month the angel Gabriel was sent from God to a city of Galilee named Nazareth,

27 to a virgin betrothed* to a man whose name was Joseph, of the house of David. And the virgin’s name was Mary.

28 And he came to her and said, “Greetings, O favored one, the Lord is with you!”*

29 But she was greatly troubled at the saying, and tried to discern what sort of greeting this might be.

30 And the angel said to her, “Do not be afraid, Mary, for you have found favor with God.

31 And behold, you will conceive in your womb and bear a son, and you shall call his name Jesus.

32 He will be great and will be called the Son of the Most High. And the Lord God will give to him the throne of his father David,

33 and he will reign over the house of Jacob forever, and of his kingdom there will be no end.”

34 And Mary said to the angel, “How will this be, since I am a virgin?”*

35 And the angel answered her, “The Holy Spirit will come upon you, and the power of the Most High will overshadow you; therefore the child to be born* will be called holy—the Son of God.

36 And behold, your relative Elizabeth in her old age has also conceived a son, and this is the sixth month with her who was called barren.

37 For nothing will be impossible with God.”

38 And Mary said, “Behold, I am the servant* of the Lord; let it be to me according to your word.” And the angel departed from her.

Mary Visits Elizabeth

39 In those days Mary arose and went with haste into the hill country, to a town in Judah,

40 and she entered the house of Zechariah and greeted Elizabeth.

41 And when Elizabeth heard the greeting of Mary, the baby leaped in her womb. And Elizabeth was filled with the Holy Spirit,

42 and she exclaimed with a loud cry, “Blessed are you among women, and blessed is the fruit of your womb!

43 And why is this granted to me that the mother of my Lord should come to me?

44 For behold, when the sound of your greeting came to my ears, the baby in my womb leaped for joy.

45 And blessed is she who believed that there would be* a fulfillment of what was spoken to her from the Lord.”

Mary’s Song of Praise: The Magnificat

46 And Mary said, “My soul magnifies the Lord,

47 and my spirit rejoices in God my Savior,

48 for he has looked on the humble estate of his servant. For behold, from now on all generations will call me blessed;

49 for he who is mighty has done great things for me, and holy is his name.

50 And his mercy is for those who fear him from generation to generation.

51 He has shown strength with his arm; he has scattered the proud in the thoughts of their hearts;

52 he has brought down the mighty from their thrones and exalted those of humble estate;

53 he has filled the hungry with good things, and the rich he has sent away empty.

54 He has helped his servant Israel, in remembrance of his mercy,

55 as he spoke to our fathers, to Abraham and to his offspring forever.”

56 And Mary remained with her about three months and returned to her home.

The Birth of John the Baptist

57 Now the time came for Elizabeth to give birth, and she bore a son.

58 And her neighbors and relatives heard that the Lord had shown great mercy to her, and they rejoiced with her.

59 And on the eighth day they came to circumcise the child. And they would have called him Zechariah after his father,

60 but his mother answered, “No; he shall be called John.”

61 And they said to her, “None of your relatives is called by this name.”

62 And they made signs to his father, inquiring what he wanted him to be called.

63 And he asked for a writing tablet and wrote, “His name is John.” And they all wondered.

64 And immediately his mouth was opened and his tongue loosed, and he spoke, blessing God.

65 And fear came on all their neighbors. And all these things were talked about through all the hill country of Judea,

66 and all who heard them laid them up in their hearts, saying, “What then will this child be?” For the hand of the Lord was with him.

Zechariah’s Prophecy

67 And his father Zechariah was filled with the Holy Spirit and prophesied, saying,

68 “Blessed be the Lord God of Israel, for he has visited and redeemed his people

69 and has raised up a horn of salvation for us in the house of his servant David,

70 as he spoke by the mouth of his holy prophets from of old,

71 that we should be saved from our enemies and from the hand of all who hate us;

72 to show the mercy promised to our fathers and to remember his holy covenant,

73 the oath that he swore to our father Abraham, to grant us

74 that we, being delivered from the hand of our enemies, might serve him without fear,

75 in holiness and righteousness before him all our days.

76 And you, child, will be called the prophet of the Most High; for you will go before the Lord to prepare his ways,

77 to give knowledge of salvation to his people in the forgiveness of their sins,

78 because of the tender mercy of our God, whereby the sunrise shall visit us* from on high

79 to give light to those who sit in darkness and in the shadow of death, to guide our feet into the way of peace.”

80 And the child grew and became strong in spirit, and he was in the wilderness until the day of his public appearance to Israel.

The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV^® Text Edition: 2016. The ESV^® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved. The ESV^® Bible (The Holy Bible, English Standard Version^®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.