Apostelgeschichte 23 | Библия, синодално издание

1 Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. 2 А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата. 3 Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. 4 А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5 Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: „началника на твоя народ да не злословиш“. 6 А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! 7 Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои. 8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. 9 Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. 10 И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана. 11 През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим. 12 А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла. 13 Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души. 14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла. 15 Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием. 16 Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла. 17 А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо. 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо. 19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш? 20 А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му. 21 Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш. 22 Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това. 23 След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес; 24 пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса. 25 Написа и писмо с това съдържание: 26 Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав. 27 Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин. 28 И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им 29 и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови. 30 И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей! 31 И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида. 32 А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него. 33 Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла. 34 Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече: 35 ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова.

English Standard Version

1 And looking intently at the council, Paul said, “Brothers, I have lived my life before God in all good conscience up to this day.” 2 And the high priest Ananias commanded those who stood by him to strike him on the mouth. 3 Then Paul said to him, “God is going to strike you, you whitewashed wall! Are you sitting to judge me according to the law, and yet contrary to the law you order me to be struck?” 4 Those who stood by said, “Would you revile God’s high priest?” 5 And Paul said, “I did not know, brothers, that he was the high priest, for it is written, ‘You shall not speak evil of a ruler of your people.’” 6 Now when Paul perceived that one part were Sadducees and the other Pharisees, he cried out in the council, “Brothers, I am a Pharisee, a son of Pharisees. It is with respect to the hope and the resurrection of the dead that I am on trial.” 7 And when he had said this, a dissension arose between the Pharisees and the Sadducees, and the assembly was divided. 8 For the Sadducees say that there is no resurrection, nor angel, nor spirit, but the Pharisees acknowledge them all. 9 Then a great clamor arose, and some of the scribes of the Pharisees’ party stood up and contended sharply, “We find nothing wrong in this man. What if a spirit or an angel spoke to him?” 10 And when the dissension became violent, the tribune, afraid that Paul would be torn to pieces by them, commanded the soldiers to go down and take him away from among them by force and bring him into the barracks. 11 The following night the Lord stood by him and said, “Take courage, for as you have testified to the facts about me in Jerusalem, so you must testify also in Rome.”

A Plot to Kill Paul

12 When it was day, the Jews made a plot and bound themselves by an oath neither to eat nor drink till they had killed Paul. 13 There were more than forty who made this conspiracy. 14 They went to the chief priests and elders and said, “We have strictly bound ourselves by an oath to taste no food till we have killed Paul. 15 Now therefore you, along with the council, give notice to the tribune to bring him down to you, as though you were going to determine his case more exactly. And we are ready to kill him before he comes near.” 16 Now the son of Paul’s sister heard of their ambush, so he went and entered the barracks and told Paul. 17 Paul called one of the centurions and said, “Take this young man to the tribune, for he has something to tell him.” 18 So he took him and brought him to the tribune and said, “Paul the prisoner called me and asked me to bring this young man to you, as he has something to say to you.” 19 The tribune took him by the hand, and going aside asked him privately, “What is it that you have to tell me?” 20 And he said, “The Jews have agreed to ask you to bring Paul down to the council tomorrow, as though they were going to inquire somewhat more closely about him. 21 But do not be persuaded by them, for more than forty of their men are lying in ambush for him, who have bound themselves by an oath neither to eat nor drink till they have killed him. And now they are ready, waiting for your consent.” 22 So the tribune dismissed the young man, charging him, “Tell no one that you have informed me of these things.”

Paul Sent to Felix the Governor

23 Then he called two of the centurions and said, “Get ready two hundred soldiers, with seventy horsemen and two hundred spearmen to go as far as Caesarea at the third hour of the night.* 24 Also provide mounts for Paul to ride and bring him safely to Felix the governor.” 25 And he wrote a letter to this effect: 26 “Claudius Lysias, to his Excellency the governor Felix, greetings. 27 This man was seized by the Jews and was about to be killed by them when I came upon them with the soldiers and rescued him, having learned that he was a Roman citizen. 28 And desiring to know the charge for which they were accusing him, I brought him down to their council. 29 I found that he was being accused about questions of their law, but charged with nothing deserving death or imprisonment. 30 And when it was disclosed to me that there would be a plot against the man, I sent him to you at once, ordering his accusers also to state before you what they have against him.” 31 So the soldiers, according to their instructions, took Paul and brought him by night to Antipatris. 32 And on the next day they returned to the barracks, letting the horsemen go on with him. 33 When they had come to Caesarea and delivered the letter to the governor, they presented Paul also before him. 34 On reading the letter, he asked what province he was from. And when he learned that he was from Cilicia, 35 he said, “I will give you a hearing when your accusers arrive.” And he commanded him to be guarded in Herod’s praetorium.

Apostelgeschichte 23 | Библия, синодално издание English Standard Version

A Plot to Kill Paul

Paul Sent to Felix the Governor