Apostelgeschichte 22 | Библия, синодално издание
1Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.2А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:3аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.4Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,5както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.6Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.7Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?8Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш.9Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.10Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.11И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.12А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,13дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.14А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,15защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.16И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.17А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се18и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.19Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;20и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.21И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко – при езичниците.22До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!23И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,24хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.25Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?26Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.27Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.28А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.29И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.30На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.
English Standard Version
1“Brothers and fathers, hear the defense that I now make before you.”2And when they heard that he was addressing them in the Hebrew language,* they became even more quiet. And he said:3“I am a Jew, born in Tarsus in Cilicia, but brought up in this city, educated at the feet of Gamaliel* according to the strict manner of the law of our fathers, being zealous for God as all of you are this day.4I persecuted this Way to the death, binding and delivering to prison both men and women,5as the high priest and the whole council of elders can bear me witness. From them I received letters to the brothers, and I journeyed toward Damascus to take those also who were there and bring them in bonds to Jerusalem to be punished.6“As I was on my way and drew near to Damascus, about noon a great light from heaven suddenly shone around me.7And I fell to the ground and heard a voice saying to me, ‘Saul, Saul, why are you persecuting me?’8And I answered, ‘Who are you, Lord?’ And he said to me, ‘I am Jesus of Nazareth, whom you are persecuting.’9Now those who were with me saw the light but did not understand* the voice of the one who was speaking to me.10And I said, ‘What shall I do, Lord?’ And the Lord said to me, ‘Rise, and go into Damascus, and there you will be told all that is appointed for you to do.’11And since I could not see because of the brightness of that light, I was led by the hand by those who were with me, and came into Damascus.12“And one Ananias, a devout man according to the law, well spoken of by all the Jews who lived there,13came to me, and standing by me said to me, ‘Brother Saul, receive your sight.’ And at that very hour I received my sight and saw him.14And he said, ‘The God of our fathers appointed you to know his will, to see the Righteous One and to hear a voice from his mouth;15for you will be a witness for him to everyone of what you have seen and heard.16And now why do you wait? Rise and be baptized and wash away your sins, calling on his name.’17“When I had returned to Jerusalem and was praying in the temple, I fell into a trance18and saw him saying to me, ‘Make haste and get out of Jerusalem quickly, because they will not accept your testimony about me.’19And I said, ‘Lord, they themselves know that in one synagogue after another I imprisoned and beat those who believed in you.20And when the blood of Stephen your witness was being shed, I myself was standing by and approving and watching over the garments of those who killed him.’21And he said to me, ‘Go, for I will send you far away to the Gentiles.’”
Paul and the Roman Tribune
22Up to this word they listened to him. Then they raised their voices and said, “Away with such a fellow from the earth! For he should not be allowed to live.”23And as they were shouting and throwing off their cloaks and flinging dust into the air,24the tribune ordered him to be brought into the barracks, saying that he should be examined by flogging, to find out why they were shouting against him like this.25But when they had stretched him out for the whips,* Paul said to the centurion who was standing by, “Is it lawful for you to flog a man who is a Roman citizen and uncondemned?”26When the centurion heard this, he went to the tribune and said to him, “What are you about to do? For this man is a Roman citizen.”27So the tribune came and said to him, “Tell me, are you a Roman citizen?” And he said, “Yes.”28The tribune answered, “I bought this citizenship for a large sum.” Paul said, “But I am a citizen by birth.”29So those who were about to examine him withdrew from him immediately, and the tribune also was afraid, for he realized that Paul was a Roman citizen and that he had bound him.
Paul Before the Council
30But on the next day, desiring to know the real reason why he was being accused by the Jews, he unbound him and commanded the chief priests and all the council to meet, and he brought Paul down and set him before them.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.