от Bulgarian Bible Society1Когато Давид послезе от върха на планината, ето, насреща му Сива, слуга на Мемфивостея, с два натоварени осела с двеста хляба, сто вързопчета сухо грозде, сто низи смокини и с мях вино. (2 Цар 9:2; 2 Цар 19:17)2Царят попита Сива: защо ти е това? Сива отговори: ослите са за царския дом, за яздене, хлябът и плодовете са храна на момците, а виното за изнемощелите в пустинята.3Царят попита: де е синът на господаря ти? Сива отговори на царя: ето, той остана в Иерусалим и казва: тъкмо сега домът Израилев ще ми върне бащиното ми царство. (2 Цар 19:26)4И каза на Сива: ето, твое е всичко, що има Мемфивостей. И Сива отговори, като се поклони: дано намеря милост пред очите на моя господар-цар! (2 Цар 19:29)5Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом, на име Семей, син на Гера. Той вървеше и злословеше, (2 Цар 3:16; 2 Цар 19:16; 3 Цар 2:8)6и хвърляше камъни върху Давида и върху всички цар Давидови слуги; а всички люде и всички храбри бяха отдясно и отляво (на царя).7Като го злословеше, Семей думаше тъй: махвай се, махвай се, убиецо, и беззаконнико! (Пс 5:7)8Господ обърна против тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръцете на сина ти Авесалома; и ето, ти си в неволя, понеже си кръвопиец.9Тогава Авеса, Саруев син, каза на царя: защо това мъртво псе злослови господаря ми царя? Ще ида и ще му сваля главата. (2 Цар 19:21)10Царят каза: какво ни е, мене и вам, Саруеви синове? (оставете го,) нека злослови, защото Господ му е заповядал да злослови Давида. А кой може да каже: защо правиш тъй? (Йов 5:7)11И Давид каза на Авеса и на всичките си слуги: когато син ми, който е излязъл из моите чресла, търси душата ми, толкоз повече един син на вениаминец; оставете го, нека злослови, защото Господ му е заповядал; (Изх 22:28; 2 Цар 19:16)12може би, Господ ще погледне милостивно на унижението ми, и ще ми въздаде Господ добро за днешното му злословие. (2 Цар 15:25)13И вървяха Давид и людете му по пътя си, а Семей вървеше покрай планината, откъм неговата страна, вървеше, злословеше и хвърляше камъни и пръст към него. (3 Цар 2:8)14И стигна царят и всичкият му народ, който беше с него, изморен, и там си почиваше.15Авесалом пък и целият израилски народ дойдоха в Иерусалим, и с него Ахитофел.16Когато архитенецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалома, каза му: да живее царят! (2 Цар 15:37)17И Авесалом каза на Хусия: такова е то твоето усърдие към твоя приятел! защо не отиде с приятели си?18Хусий отговори на Авесалома: не, аз ще отида подир тогова, когото избра Господ и тоя народ и цял Израил; с него съм и аз, и с него ще остана.19И при това кому ще служа? Нали на сина му? както служих на баща ти, тъй ще служа и на тебе.20И Авесалом каза на Ахитофела: дайте съвет, какво да правим.21Ахитофел отговори на Авесалома: влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят дома му; и ще чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, и ще укрепнат ръцете на всички, които са с тебе. (2 Цар 15:16)22И поставиха за Авесалома шатра на покрива, и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на цял Израил. (2 Цар 12:11)23А съветите на Ахитофела, които той даваше, в онова време се смятаха, като кога някой би се допитвал до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давида, тъй и за Авесалома. (2 Цар 15:31)
1Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино. (2 Цар 9:2; 2 Цар 15:30; 2 Цар 15:32)2Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята. (2 Цар 15:23; 2 Цар 17:29)3Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство. (2 Цар 19:27)4Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю. (Пр 18:13)5А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше. (2 Цар 19:16; 3 Цар 2:8; 3 Цар 2:44)6И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му.7Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико! (Вт 13:13)8ГОСПОД докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец. (Съд 9:24; Съд 9:56; Съд 9:57; 2 Цар 1:16; 2 Цар 3:28; 2 Цар 3:29; 2 Цар 4:11; 2 Цар 4:12; 3 Цар 2:32; 3 Цар 2:33)9Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата. (Изх 22:28; 1 Цар 24:15; 2 Цар 9:8)10А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така? (2 Цар 19:22; 4 Цар 18:25; П Ер 3:28; Рим 9:20; 1 Пет 2:23)11Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото ГОСПОД му е заповядал. (Бит 15:4; 2 Цар 12:11)12Може би ГОСПОД ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес. (Рим 8:28)13И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше; като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах.14А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там.15В това време Авесалом и целият народ, т. е. израилските мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него. (2 Цар 15:37)16И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят! (2 Цар 15:37)17А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си? (2 Цар 19:25; Пр 17:17)18Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото ГОСПОД и този народ, и всички израилски мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.19При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе. (2 Цар 15:34)20Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим.21И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб. (Бит 34:30; 1 Цар 13:4; 2 Цар 2:7; 2 Цар 15:16; 2 Цар 20:3; Зах 8:13)22И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил. (2 Цар 12:11; 2 Цар 12:12)23А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом. (2 Цар 15:12)