Richter 17 | Библия, синодално издание
1Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха.2Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа!3И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го.4Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха.5И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник.6В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право.7Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно;8тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха.9И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря.10А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.11Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син.12Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха.13И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.
Библия, ревизирано издание
Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан
1Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.2Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от ГОСПОДА.3И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на ГОСПОДА за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.4Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.5Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.6По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.7Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем юдейски, града на Юдовите потомци.8Този момък напусна града Витлеем юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.9Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.10Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.11И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.12Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.13Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.