Richter 17 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Richter 17 | Библия, синодално издание
1 Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха. 2 Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа! 3 И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го. 4 Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха. 5 И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник. 6 В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право. 7 Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно; 8 тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха. 9 И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря. 10 А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана. 11 Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син. 12 Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха. 13 И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Капището на Михей от Ефремовата земя и капището в град Дан

1 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей. 2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от ГОСПОДА. 3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на ГОСПОДА за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе. 4 Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей. 5 Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник. 6 По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно. 7 Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем юдейски, града на Юдовите потомци. 8 Този момък напусна града Витлеем юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя. 9 Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя. 10 Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него. 11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей. 12 Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща. 13 Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.