Richter 1 | Библия, синодално издание

1 След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци – да воюва с тях? 2 Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце. 3 Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него. 4 Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души. 5 Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци. 6 Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му. 7 Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря. 8 И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън. 9 След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините. 10 И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (попреди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род). 11 Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер. 12 И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена. 13 Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена. 14 Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш? 15 (Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде и (Халев по желанието и) горните извори и долните извори. 16 И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа. 17 И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма. 18 Иуда превзе тъй също Газа с пределите и, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му). 19 Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници. 20 И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове. 21 Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес. 22 И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях. 23 (И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз). 24 И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост. 25 Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха. 26 Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес. 27 И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя. 28 Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони. 29 И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък). 30 И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък. 31 И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов. 32 И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони. 33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици. 34 Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината. 35 И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици. 36 Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататък.

Библия, ревизирано издание

Окончателно завладяване на Ханаан след Исус Навин

1 След смъртта на Исус израилтяните се допитаха до ГОСПОДА: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците? 2 ГОСПОД каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му. 3 Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него. 4 И така, Юда отиде на бой; ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек. 5 И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците. 6 А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му. 7 Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря. 8 Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града. 9 След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела. 10 Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай; 11 и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер). 12 Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. 13 Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. 14 И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев и каза: Какво ти е? 15 А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев и даде горните и долните извори. 16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите заедно с Юдовите синове в юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители. 17 Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма. 18 Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. 19 ГОСПОД беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. 20 И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата енакими. 21 А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес. 22 Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и ГОСПОД беше с тях. 23 Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз). 24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме. 25 Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство. 26 И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес. 27 Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя. 28 А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони. 29 Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях. 30 Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък. 31 Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов; 32 а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха. 33 Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък. 34 И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината; 35 но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък. 36 А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре.

Richter 1 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Окончателно завладяване на Ханаан след Исус Навин