Richter 2 | Библия, синодално издание

1 Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ:) Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: „няма да наруша Моя завет с вас довека;

2 вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете“. Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?

3 Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас.

4 Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.

5 Поради това и наричат онова място Бохим*. Там те принесоха жертва Господу.

6 След като Иисус разпусна народа, и синовете Израилеви заминаха, (всеки у дома си и) всеки в своя дял, за да получи в наследство земя,

7 народът служи Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля.

8 Но когато умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години,

9 и го погребаха в пределите на неговия дял в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планина Гааш;

10 и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, –

11 тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци;

12 оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа;

13 оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти.

14 Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си.

15 Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени.

16 Тогава Господ (им) издигаше съдии, които ги спасяваха от ръцете на техните грабители,

17 но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове и тям се покланяха (и гневяха Господа), скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правеха тъй.

18 Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха.

19 Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове, да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си и (не отстъпваха) от лошия си път.

20 Тогава Господ се разгневи силно против Израиля и каза: задето тоя народ престъпва завета Ми, който поставих с отците им, и не послуша гласа Ми,

21 и Аз няма вече да изгонвам от тях нито един от народите, които остави Иисус, (син Навинов, на земята,) когато умираше, –

22 за да изпитвам с тях Израиля: ще почнат ли да се държат о пътя Господен и да ходят по него, както се държаха отците им, или не?

23 И Господ остави тия народи и скоро ги не изгони и ги не предаде в ръцете на Иисуса.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

1 Ангел ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека.

2 Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така?

3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка.

4 И когато ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно.

5 Затова нарекоха онова място Бохим*; и там принесоха жертва на ГОСПОДА.

Смърт и погребение на Исус Навин

6 Когато Исус разпусна народа, всички израилтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават.

7 И народът служеше на ГОСПОДА през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които ГОСПОД беше извършил в Израил.

8 И ГОСПОДНИЯТ слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години.

9 Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас.

10 И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делата, които беше извършил за Израил.

Призоваване и мисия на съдиите

11 И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като се покланяха на ваалимите.

12 Те изоставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, Който ги беше извел от египетската земя, и се покланяха на други богове – боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха ГОСПОДА.

13 Те изоставиха ГОСПОДА и служеха на Ваал и на астартите.

14 Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си.

15 Където и да излизаха, ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях в злините, както ГОСПОД беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение.

16 Тогава ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им.

17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха ГОСПОДНИТЕ заповеди; те обаче не направиха така.

18 И когато ГОСПОД издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха.

19 А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си.

20 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,

21 то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря,

22 за да изпитам чрез тях Израил дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не.

23 И така, ГОСПОД остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание