Psalm 90 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Psalm 90 | Библия, синодално издание

(Хвалебна песен Давидова.)

1 Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, 2 и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам! 3 Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза, 4 с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина. 5 Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, 6 от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне. 7 До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи: 8 само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците. 9 Защото ти каза: Господ е мое упование; Всевишния си избрал за твое прибежище; 10 зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище; 11 защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища: 12 ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си; 13 аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш. 14 „Задето той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми. 15 Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя, 16 ще го наситя с дълги дни и ще му явя Моето спасение.“

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)

1 Молитва на Божия човек Моисей*. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, 2 преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. 3 Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. 4 Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. 5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; 6 сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. 7 Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени. 8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. 9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка. 10 Дните на живота ни са естествено* седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме. 11 Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? 12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 13 Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. 14 Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. 15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло. 16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. 17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.