Psalm 89 | Библия, синодално издание

1 Молитва на човека Божий Моисея. Господи, Ти си нам прибежище от рода в род. 3 Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог. 4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески! 5 Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта. 6 Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва; 7 защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение. 8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си. 9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук. 10 Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим. 11 Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост? 12 Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. 13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби. 14 Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни. 15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие. 16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им; 17 и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.

Библия, ревизирано издание

Божият завет с Давид и скърбите на Израил

(По слав. 88.)

1 Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ, довека ще възпявам Твоите милости; с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род. 2 Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека; на самите небеса ще утвърдиш верността Си. 3 Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си, заклел съм се на слугата Си Давид, като каза: 4 Ще утвърдя потомството ти завинаги и ще издигам престола ти от род в род. (Села.) 5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, ГОСПОДИ, също и Твоята вярност, в събранието на светиите. 6 Защото на небето кой може да се сравни с ГОСПОДА? Между синовете на силните* кой може да се уподоби на ГОСПОДА? 7 Бог е твърде страшен в съвета на светиите и достопочитаем повече от всички, които са около Него. 8 ГОСПОДИ, Боже на Силите, кой е могъщ ГОСПОД като Тебе? Твоята вярност Те окръжава. 9 Ти владееш над надигането на морето; когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш. 10 Ти си съкрушил Египет* като някого смъртно ранен; с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си. 11 Твои са небесата, Твоя е и земята; вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал. 12 Север и юг – Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти. 13 Ти имаш крепка мишца; силна е ръката Ти и издигната десницата Ти. 14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; милост и истина ходят пред Твоето лице. 15 Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите; те ходят, ГОСПОДИ, в светлината на Твоето лице. 16 В Твоето име се радват всеки ден и с правдата Ти се въздигат; 17 защото Ти си славата на силата им; и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог. 18 Понеже на ГОСПОДА принадлежи да бъде наша защита и на Святия Израилев да бъде наш Цар. 19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, като каза: Възложих на един силен да даде помощ, възвисих един избран от народа. 20 Намерих слугата Си Давид; със святото Си миро го помазах. 21 Ръката Ми ще го поддържа и мишцата Ми ще го укрепява. 22 Неприятелят няма да го изнудва, нито предаденият* на нечестие ще го наскърби. 23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му и ще поразя онези, които го мразят. 24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; и с Моето име ще се издигне рогът му. 25 Също ще сложа ръката му над морето и десницата му – над реките. 26 Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на моето спасение. 27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе. 28 Вечно ще пазя милостта Си за него; и заветът Ми ще бъде верен спрямо него. 29 Също и потомството му ще направя да продължава довека и престолът му – като дните на небето. 30 Синовете му, ако оставят закона Ми и не ходят според постановленията Ми, 31 ако престъпят* наредбите Ми и не опазят заповедите Ми – 32 тогава ще накажа* с тояга престъпленията им и с бич – беззаконията им; 33 но милостта Си няма да оттегля от него, нито ще изневеря на верността Си. 34 Няма да наруша* завета Си, нито ще променя това, което е излязло от устните Ми. 35 За едно нещо се заклех в светостта Си и няма да излъжа Давид, 36 че потомството му ще трае довека и престолът му – като слънцето пред Мене, 37 като луната, която е утвърдена довека и е вярна свидетелка на небето. (Села.) 38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, отказал си се от него и си му се разгневил. 39 Погнусил си се от завета със слугата Си; унизил* си короната му до земята. 40 Разрушил си всичките му огради; превърнал си крепостите му в развалини. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го. 41 Разграбват го всички, които минават по пътя; стана за укор на съседите си. 42 Възвисил си десницата на противниците му; зарадвал си всичките му неприятели. 43 Още си обърнал острието на меча му и не си го укрепил в боя. 44 Направил си да престане блясъкът му и си тръшнал престола му на земята. 45 Съкратил си дните на младостта му; покрил си го със срам. (Села.) 46 Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти? 47 Помни колко е кратко времето ми; за каква суета си създал всички човешки синове! 48 Кой човек ще живее, без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.) 49 Къде са предишните Твои милости, ГОСПОДИ, които с клетва си обещал на Давид във верността Си? 50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена, 51 с който враговете Ти, Господи, укоряваха, с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник. 52 Благословен да бъде ГОСПОД до века. Амин и амин!

Psalm 89 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Божият завет с Давид и скърбите на Израил

(По слав. 88.)