Sprüche 7 | Библия, синодално издание
1Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, – и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)2Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.3Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.4Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“ и наречи разума твой сродник,5за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.6Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,7и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,8който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,9по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.10И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,11бъбрива и необуздана, нозете и се не спират вкъщи:12ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.13Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;14„мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;15затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих – те;16с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;17спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;18дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,19защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;20кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние.“21С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.22Веднага той тръгна подире и, както вол отива на клане (и както псе – на верига), както елен – на изстрел,23докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.24И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.25Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките и,26защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:27нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.
Библия, ревизирано издание
Не се съблазнявай
1Сине мой, пази думите ми и запазвай заповедите ми у себе си.2Пази заповедите ми и ще живееш – и поуката ми като зениците на очите си.3Завържи ги за пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.4Кажи на мъдростта: Сестра си ми; и наречи разума роднина,5за да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си.6Понеже, като поглеждах през решетките на прозореца на къщата си,7видях сред безумните, забелязах между младежите един млад, безумен човек,8който минаваше по улицата близо до ъгъла и и отиваше по пътя към къщата и.9Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината.10И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце11(бъбрива и упорита – краката и не остават вкъщи;12кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл);13като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза:14Като бях задължена да принеса мирни жертви, днес изпълних оброците си,15затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих.16Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда.17Покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.18Ела, нека се наситим с любов до зори, нека се насладим с милувки.19Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;20взе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома.21С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си.22Изведнъж той тръгна след нея, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание,23докато стрела прониза дроба му – както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота и.24И така, сега, синове, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.25Да не се уклонява сърцето ти в пътищата и, не се заблуждавай в пътеките и;26защото мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея.27Домът и е път към ада и води надолу в клетките на смъртта.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.