от Bulgarian Bible Society1Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, – и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)2Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си. (Лев 18:5)3Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си. (Вт 6:8)4Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“ и наречи разума твой сродник, (Прем 8:2)5за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си. (Пр 6:24)6Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,7и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,8който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,9по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.10И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,11бъбрива и необуздана, нозете и се не спират вкъщи:12ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.13Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;14„мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;15затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих – те;16с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;17спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;18дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,19защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;20кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние.“21С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.22Веднага той тръгна подире и, както вол отива на клане (и както псе – на верига), както елен – на изстрел,23докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел. (Пр 1:17)24И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.25Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките и, (Йов 31:9)26защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:27нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта. (Пр 5:5)
1Сине мой, пази думите ми и запазвай заповедите ми у себе си. (Пр 2:1)2Пази заповедите ми и ще живееш – и поуката ми като зениците на очите си. (Лев 18:5; Вт 32:10; Пр 4:4; Ис 55:3)3Завържи ги за пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си. (Вт 6:8; Вт 11:18; Пр 3:3; Пр 6:21)4Кажи на мъдростта: Сестра си ми; и наречи разума роднина,5за да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си. (Пр 2:16; Пр 5:3; Пр 6:24)6Понеже, като поглеждах през решетките на прозореца на къщата си,7видях сред безумните, забелязах между младежите един млад, безумен човек, (Пр 6:32; Пр 9:4; Пр 9:16)8който минаваше по улицата близо до ъгъла и и отиваше по пътя към къщата и.9Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината. (Йов 24:15)10И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце11(бъбрива и упорита – краката и не остават вкъщи; (Пр 9:13; 1 Тим 5:13; Тит 2:5)12кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл);13като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза:14Като бях задължена да принеса мирни жертви, днес изпълних оброците си,15затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих.16Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда. (Ис 19:9)17Покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.18Ела, нека се наситим с любов до зори, нека се насладим с милувки.19Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;20взе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома.21С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си. (Пр 5:3; Пр 12:2)22Изведнъж той тръгна след нея, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание,23докато стрела прониза дроба му – както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота и. (Екл 9:12)24И така, сега, синове, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.25Да не се уклонява сърцето ти в пътищата и, не се заблуждавай в пътеките и;26защото мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея. (Неем 13:26)27Домът и е път към ада и води надолу в клетките на смъртта. (Пр 2:18; Пр 5:5; Пр 9:18)