от Bulgarian Bible Society1А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим.2Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла3и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя.4Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там.5И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят.6И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла.7Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;8а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря. (Д А 24:12; Д А 28:17)9Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.10Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш.11Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам. (Д А 28:18)12Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш.13След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста.14И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови,15за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден. (Д А 24:1)16Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението.17И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека;18обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз;19те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив. (Д А 18:15)20Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това?21Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря.22Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш.23На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла.24И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. (Д А 22:22; Д А 24:5)25Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему. (Д А 23:9)26Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша.27Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.
1А Фест, като зае областта си, след три дни отиде от Цезарея в Йерусалим.2Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел (Д А 24:1; Д А 25:15)3и като му се молеха, искаха да го склонят против него – да изпрати да го доведат в Йерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя. (Д А 23:12; Д А 23:15)4Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Цезарея и че сам той скоро ще тръгне за там;5затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мен; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят. (Д А 18:14; Д А 25:18)6И като остана между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Цезарея; и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.7И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Йерусалим, го наобиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; (Мк 15:3; Лк 23:2; Лк 23:10; Д А 24:5; Д А 24:13)8но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Цезаря съм извършил някакво престъпление. (Д А 6:13; Д А 24:12; Д А 28:17)9Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, отвърна на Павел: Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да се съдиш за това пред мен? (Д А 24:27; Д А 25:20)10А Павел каза: Аз стоя пред цезаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм причинил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.11Защото ако съм вредител и съм направил нещо, достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до цезаря. (Д А 18:14; Д А 23:29; Д А 25:25; Д А 26:31; Д А 26:32; Д А 28:18; Д А 28:19)12Тогава Фест, след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до цезаря; при цезаря ще отидеш.
Павел пред Агрипа и Верникия
13А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Цезарея да поздравят Фест.14И като се бавиха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови. (Д А 24:27)15За него, когато бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини подадоха жалба пред мен и искаха да го осъдя. (Д А 24:1; Д А 25:2; Д А 25:3)16Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението. (Д А 25:4; Д А 25:5)17И така, когато дойдоха тук заедно с мене, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека. (Д А 25:6)18Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,19а имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив. (Д А 18:15; Д А 23:29)20И понеже аз бях в недоумение как да разследвам такива неща, попитах дали би отишъл в Йерусалим, там да се съди за това.21Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, за да се опази за него, заповядах да го пазят, докато го изпратя при цезаря.22Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш. (Д А 9:15)23На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.24Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба и в Йерусалим, и тук, като крещяха, че той не трябва вече да живее. (Д А 22:22; Д А 24:5; Д А 25:2; Д А 25:3; Д А 25:7)25Но аз намерих, че не е направил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя. (Д А 23:9; Д А 23:29; Д А 25:11; Д А 25:12; Д А 26:31)26А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, така че, като бъде разследван, да имам какво да пиша.27Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.