Sprüche 20 | Библия, синодално издание

1 Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен. 2 Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си. 3 Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив. 4 Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо. 5 Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва. 6 Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек? 7 Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него. 8 Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло. 9 Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“? 10 Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа. 11 Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му? 12 Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал. 13 Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита. 14 „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се. 15 Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ. 16 Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог. 17 Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват. 18 Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война. 19 Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай. 20 Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина. 21 Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле. 22 Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази. 23 Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо. 24 Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си? 25 Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва. 26 Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото. 27 Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето. 28 Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си. 29 Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината. 30 Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.

Библия, ревизирано издание

Непорочността на праведния

1 Виното е присмивател и спиртното питие – крамолник; и който се увлича по тях, е неблагоразумен. 2 Царското заплашване е като рев на лъв; който го дразни, съгрешава против живота си. 3 Чест е за човека да страни от препирни; а всеки безумен се кара. 4 Ленивият не иска да оре – поради зимата, затова, когато търси във време на жътва, няма да има нищо. 5 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; но разумен човек ще го извади. 6 Повечето хора разгласяват всеки своята доброта; но кой може да намери верен човек? 7 Децата на праведен човек, който ходи в непорочността си, са блажени след него. 8 Цар, който седи на съдебен престол, пресява всяко зло с очите си. 9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; чист съм от греховете си? 10 Нееднакви грамове и различни мерки – и двете са мерзост за ГОСПОДА. 11 Даже и детето се изявява чрез постъпките си – дали делата му са чисти и прави. 12 Слушащото ухо и гледащото око – ГОСПОД е направил и двете. 13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си и ще се наситиш с хляб. 14 Лошо е! Лошо е! – казва купувачът, но като си отиде, тогава се хвали.

Заграбеното богатство

15 Има злато и изобилие от скъпоценни камъни, но устните на знанието са скъпоценно украшение. 16 Вземи дрехата на този, който поръчителства за чужд. Да! Вземи залог от онзи, който поръчителства за чужди хора. 17 Хлябът, спечелен с лъжа, е сладък за човека; но после устата му ще се напълнят с камъчета. 18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, затова с мъдър съвет обявявай война. 19 Одумникът обикаля и открива тайни, затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си. 20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, ще изгасне в най-мрачната тъмнина. 21 На богатство, което бързо се придобива първоначално, сетнината няма да бъде благословена. 22 Не казвай: Ще въздам на злото; почакай ГОСПОДА и Той ще те избави. 23 Различни грамове са мерзост за ГОСПОДА и неверните везни не са добри. 24 Стъпките на човека се оправят от ГОСПОДА; и така, как би познал човек пътя си? 25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, и след като се е обрекъл, тогава да разпитва. 26 Мъдрият цар пресява нечестивите и докарва върху тях колелото на вършачката. 27 Духът на човека е светило ГОСПОДНЕ, което изпитва всички най-вътрешни части на тялото. 28 Милост и вярност пазят царя и той поддържа престола си с милост. 29 Славата на младите е силата им и украшението на старците са белите им коси. 30 Бой, който наранява, и удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, очистват злото.

Sprüche 20 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Непорочността на праведния

Заграбеното богатство