Sprüche 14 | Библия, синодално издание
1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.7Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.8Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.9Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.10Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.11Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.12Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.13И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.14Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият – от своите.15Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.16Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.17Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.18Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.19Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника.20Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.21Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.22Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.23От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда.24Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.25Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.26В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.27Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.29У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.31Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.32За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.34Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.35Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.
Библия, ревизирано издание
Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния
1Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.2Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира.3В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.4Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.5Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.6Присмехулникът търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.7Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.8Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.9У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.10Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.11Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.12Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.13Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.14Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.15Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.16Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.17Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.18Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.19Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния.20Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.21Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.22Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.23От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност.24Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.25Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.26В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.27Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.28Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.29Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.30Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.31Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.32Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.33В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.34Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.35Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.