Sprüche 14 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Sprüche 14 | Библия, синодално издание
1 Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. 2 Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. 3 В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. 4 Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба. 5 Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. 6 Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко. 7 Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста. 8 Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда. 9 Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение. 10 Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му. 11 Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти. 12 Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. 13 И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга. 14 Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият – от своите. 15 Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. 16 Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. 17 Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. 18 Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника. 20 Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. 21 Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. 22 Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите. 23 От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда. 24 Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. 25 Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. 26 В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище. 27 Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. 28 В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря. 29 У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. 30 Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите. 31 Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. 32 За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. 33 Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда. 34 Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. 35 Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния

1 Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. 2 Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. 3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. 4 Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие. 5 Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. 6 Присмехулникът търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. 7 Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават. 9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. 10 Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост. 11 Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. 12 Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. 13 Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. 14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. 15 Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си. 16 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. 17 Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен. 18 Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19 Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния. 20 Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. 21 Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. 22 Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро. 23 От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност. 24 Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост. 25 Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. 26 В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище. 27 Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. 28 Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза. 29 Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. 30 Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. 31 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. 32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. 33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. 34 Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената. 35 Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам.