от Bulgarian Bible Society1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. (Пр 12:4; Пр 24:3)2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. (Йов 12:24)3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. (Пр 12:6; Як 3:5)4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. (Изх 23:1; Пр 12:17)6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко. (Сир 1:30)7Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.8Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда. (Пс 138:24)9Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.10Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.11Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти. (Пр 12:7)12Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. (Пр 16:25)13И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.14Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият – от своите. (Ис 3:10)15Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. (Рим 16:18; 1 Йн 4:1)16Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. (Пс 110:10)17Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. (Пр 12:16)18Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. (Еф 5:15)19Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника. (Ис 60:14)20Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. (Пр 19:7)21Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. (Мт 5:7)22Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.23От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда. (Пр 12:11)24Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. (Пр 10:16; Пр 27:22)25Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. (Пр 12:17)26В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище. (Пр 18:11)27Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. (2 Цар 22:6; Пр 10:17; Пр 10:27)28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.29У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. (Пр 19:11)30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.31Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. (Пр 17:5; Мт 25:36)32За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. (Йов 21:17; Пс 72:18; Пс 111:8)33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.34Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. (Пр 11:11; Прем 5:24)35Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори. (Лк 7:2; Рим 13:3)
Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния
1Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце. (Рут 4:11; Пр 24:3)2Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА; а опакият в пътищата си Го презира. (Йов 12:4)3В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят. (Пр 12:6)4Където няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.5Верният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи. (Изх 20:16; Изх 23:1; Пр 6:19; Пр 12:17; Пр 14:25)6Присмехулникът търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно. (Пр 8:9; Пр 17:24)7Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.8Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.9У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение. (Пр 10:23)10Сърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.11Къщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства. (Йов 8:15)12Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. (Пр 16:25; Рим 6:21)13Даже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота. (Пр 5:4; Екл 2:2)14Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си. (Пр 1:31; Пр 12:14)15Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.16Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред. (Пр 22:3)17Избухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.18Безумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.19Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния.20Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. (Пр 19:7)21Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. (Пс 41:1; Пс 112:9)22Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.23От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност.24Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.25Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. (Пр 14:5)26В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.27Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. (Пр 13:14)28Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.29Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. (Пр 16:32; Як 1:19)30Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. (Пс 112:10; Пр 12:4)31Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. (Йов 31:15; Йов 31:16; Пр 17:5; Пр 22:2; Мт 25:40; Мт 25:45)32Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. (Йов 13:15; Йов 19:26; Пс 23:4; Пс 37:37; 2 Кор 1:9; 2 Кор 5:8; 2 Тим 4:18)33В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. (Пр 12:16; Пр 29:11)34Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.35Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам. (Мт 24:45; Мт 24:47)