Lukas 16 | Библия, синодално издание

1 А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му; 2 и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник. 3 Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се; 4 сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството. 5 И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми? 6 Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет. 7 После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8 И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината. 9 И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища. 10 Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. 11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? 12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13 Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. 14 Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха. 15 Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога. 16 Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него. 17 Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне. 18 Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува. 19 Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. 20 Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му 21 и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. 22 Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; 23 и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му 24 и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. 25 Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; 26 па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. 27 А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, 28 защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. 29 Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. 30 А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. 31 Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Библия, ревизирано издание

Притча за нечестния управител

1 Каза още на учениците Си: Един богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. 2 И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3 Тогава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам. 4 Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5 И така, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6 А той отвърна: Сто мери елей. И му каза: Вземи разписката си, седни бързо и пиши петдесет. 7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той отговори: Сто мери жито. Каза му: Вземи разписката си и пиши осемдесет. 8 И господарят му похвали неправедния настойник* за това, че е постъпил остроумно; защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината. 9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство и когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. 11 И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона!

Законът и Божието царство

14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15 Исус им каза: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога. 16 Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки се насилва да влезе в него. 17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една чертица от закона да отпадне. 18 Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства.

Притча за богаташа и бедния Лазар

19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества. 20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му. 22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан. 23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. 24 И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. 25 Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас. 27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом, 28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място. 29 Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях. 30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31 И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Lukas 16 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Притча за нечестния управител

Законът и Божието царство

Притча за богаташа и бедния Лазар