Johannes 12 | Библия, синодално издание

1 Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.

2 Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

3 Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

4 Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:

5 защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

6 Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

7 А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.

8 Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

9 Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.

10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,

11 защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,

13 взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:

15 „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.

16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

17 Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.

18 Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

19 А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.

20 Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;

21 те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.

22 Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.

23 Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.

24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.

25 Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.

26 Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

27 Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.

28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.

29 А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.

30 Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.

31 Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.

32 И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.

33 А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

34 Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?

35 Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.

36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

37 Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,

38 за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“

39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:

40 „Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.

41 Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.

42 Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.

44 А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;

45 и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.

46 Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.

47 И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.

49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.

50 И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Помазването на Исус Христос във Витания

1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2 Там му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

3 Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.

4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата*, вземаше от това, което пускаха в нея.

7 Тогава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

8 Сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас.

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

11 защото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус.

Тържественото влизане в Йерусалим

12 На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим,

13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израилевият Цар!

14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:

15 „Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле.“

16 Учениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него.

17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.

18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

19 Затова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него.

Елините искат да видят Исус Христос

20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци.

21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус.

22 Филип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.

23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.

25 Който обича живота* си, ще го изгуби; а който мрази живота* си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

Исус Христос говори за Своята смърт

27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.

28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.

29 Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.

30 Исус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

31 Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.

34 Тогава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?

35 Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

36 Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.

37 Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 за да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?“

39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:

40 „Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“

41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.

42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.

44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

46 Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,

47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание