Johannes 11 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Johannes 11 | Библия, синодално издание
1 Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. 2 (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) 3 Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! 4 Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. 5 А Иисус обичаше Марта, и сестра и, и Лазаря. 6 А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. 7 След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. 8 Учениците Му рекоха: Равй, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? 9 Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; 10 а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. 11 Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. 12 Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. 14 Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; 15 ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. 16 Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. 17 Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. 18 А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; 19 и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20 Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. 21 Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 22 Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. 23 Иисус и рече: брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. 25 Иисус и рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. 26 И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? 27 Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. 28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. 29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. 30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) 31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире и, мислейки, че отива на гроба – да плаче там. 32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се 34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35 Иисус се просълзи. 36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. 37 Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? 38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре и. 39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. 40 Иисус и дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? 41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! 44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. 45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус. 47 Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. 48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50 нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. 53 От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. 54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55 Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. 56 Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57 А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Възкресението на Лазар

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. 2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. 3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. 4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. 5 А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар. 6 След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. 7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? 9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10 Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. 11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. 12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън. 14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря. 15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него. 16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него. 17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба. 18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия*; 19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им. 20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи. 21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23 Исус и каза: Брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. 25 Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. 26 Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? 27 Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. 28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика. 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта. 31 А юдеите, които бяха с Мария вкъщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. 32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути. 34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. 35 Исус се просълзи. 36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал! 37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? 38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък. 39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба. 40 Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? 41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! 44 Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.

Заговорът за убийството на Исус Христос

45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус. 47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма* ни, и народа ни. 49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, 50 нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. 51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. 53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. 54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. 55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. 56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? 57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.