Jesaja 64 | Библия, синодално издание

1 О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти 2 като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите. 3 Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, – планините се топяха от Твоето лице. 4 Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват. 5 Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени? 6 Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда – като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят. 7 И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си. 8 Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце. 9 Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ. 10 Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен. 11 Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени. 12 След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?

Библия, ревизирано издание

1 О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, 2 както когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти, 3 когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти! 4 Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог освен Тебе да е извършил такива дела за онези, които го чакат. 5 Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим. 6 Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. 7 И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни. 8 Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка. 9 Недей се гневи силно, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ. 10 Твоите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен. 11 Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха. 12 Предвид на това ще се въздържиш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

Jesaja 64 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание