Apostelgeschichte 26 | Библия, синодално издание

1 Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита: 2 честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите, 3 а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно. 4 Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи; 5 те отдавна ме знаят, – ако искат да свидетелствуват, – че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра; 6 а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога, 7 което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите. 8 Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви? 9 Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея; 10 това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах; 11 и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове. 12 С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, 13 посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. 14 Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 15 Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. 16 Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия, 17 като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, 18 да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените. 19 Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно, 20 но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. 21 Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият. 22 Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане, 23 именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците. 24 Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост. 25 А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум. 26 Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът. 27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш. 28 Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин. 29 А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз – но без тия окови. 30 Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях 31 и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови. 32 И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.

Библия, ревизирано издание

Защитата на Павел пред Агрипа

1 Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита: 2 Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите, 3 а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение. 4 И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим. 5 Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей. 6 И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни, 7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да стигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите! 8 Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите? 9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина; 10 което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях. 11 И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове. 12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници, 13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия мен и тези, които пътуваха с мен. 14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен. 15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш. 16 Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия, 17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, 18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене. 19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение, 20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им. 21 По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. 22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде, 23 а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците. 24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост. 25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум. 26 Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. 27 Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш. 28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин! 29 А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови. 30 Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях. 31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови. 32 А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.

Apostelgeschichte 26 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Защитата на Павел пред Агрипа