Apostelgeschichte 27 | Библия, синодално издание

1 Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. 2 Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3 На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им. 4 Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни, 5 и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска. 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него. 7 И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона. 8 И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея. 9 Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше 10 и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни. 11 Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. 12 И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват. 13 Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит. 14 Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон*. 15 Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните. 16 И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията; 17 като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт*, свиха платната и тъй се носеха. 18 На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара; 19 а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20 Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим. 21 И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети. 22 А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът. 23 Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа, 24 и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе. 25 Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено. 26 Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 27 Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя, 28 и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко понататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега. 29 И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне. 30 А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа, 31 Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси. 32 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън. 33 И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 34 Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата. 35 Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде; 36 тогава се ободриха всички, та ядоха и те; 37 а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 38 А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето. 39 Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба. 40 И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието. 41 Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните. 42 И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне. 43 Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават, 44 а другите да излязат – едни на дъски, а други на щогоде от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.

Библия, ревизирано издание

Пътуването за Рим

1 И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. 2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. 4 И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. 5 И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира. 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него. 7 И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон. 8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей. 9 Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: 10 Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни. 11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел. 12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.

Морската буря

13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит. 14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон, 15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят. 16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката; 17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така. 18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара. 19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване. 20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. 21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети. 22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът; 23 защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза: 24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. 25 Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. 26 Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша. 28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега. 29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне. 30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа, 31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите. 32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето. 33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо. 34 Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне. 35 И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде. 36 От това всички се ободриха и ядоха и те. 37 А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. 38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.

Корабокрушението

39 И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно. 40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега. 41 Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. 42 И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга. 43 Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, 44 а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.

Apostelgeschichte 27 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Пътуването за Рим

Морската буря

Корабокрушението