Apostelgeschichte 14 | Библия, синодално издание

1 В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха. 2 А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята. 3 Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса. 4 А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други – с апостолите. 5 Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият, 6 те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности, 7 и там благовестяха. 8 В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил. 9 Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление, 10 каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи. 11 А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас. 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето. 13 А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа. 14 Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки: 15 мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях, 16 Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища, 17 макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост. 18 И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха, 19 дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв. 20 А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия. 21 След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие. 23 А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. 24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; 25 и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия; 26 а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха. 27 Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците. 28 И там стояха немалко време с учениците.

Библия, ревизирано издание

Павел и Варнава в Икония

1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци. 2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята. 3 Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце. 4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите. 5 И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни, 6 те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места, 7 и там проповядваха благовестието.

Апостолите в Листра

8 А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил. 9 Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, 10 каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше. 11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас. 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител. 13 И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. 14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха сред народа и извикаха: 15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях; 16 Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища, 17 макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. 18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва. 19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял. 20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия.

Завръщането в Антиохия Сирийска

21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия 22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. 23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали. 24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; 25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия. 26 Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили. 27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват. 28 И прекараха там доста време с учениците си.

Apostelgeschichte 14 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Павел и Варнава в Икония

Апостолите в Листра

Завръщането в Антиохия Сирийска