Apostelgeschichte 13 | Библия, синодално издание

1 В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел.

2 Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светии каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал.

3 Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха.

4 И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър.

5 И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник.

6 Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус,

7 който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие.

8 А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата.

9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед

10 и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища?

11 И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач.

12 Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.

13 Като отплуваха от Пафос, Павел и ония, които бяха с него, стигнаха в Пергия Памфилийска. Но Иоан се отдели от тях и се върна в Иерусалим.

14 А те, като заминаха от Пергия, стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 След четенето на Закона и на пророците, началниците на синагогата проводиха да им кажат: мъже братя, ако има у вас слово за утеха към народа, говорете.

16 Павел, като стана и даде знак с ръка, каза: мъже израилтяни и вие, които се боите от Бога! послушайте!

17 Бог на израилския народ избра отците ни; тия люде Той въздигна през пребиванието им в Египетската земя, и с висока мишца ги изведе из нея,

18 и около четирийсет години време ги храни в пустинята;

19 и като изтреби седем народа в земята Ханаанска, раздели между тях по жребие земята им;

20 а след това около четиристотин и петдесет години им дава съдии до пророк Самуила.

21 После поискаха цар, и Бог им даде Саула, Кисов син, мъж от Вениаминово коляно, за през четирийсет години.

22 Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида, за когото и каза, свидетелствувайки: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания“.

23 От неговото именно потомство Бог по обещание въздигна Израилю Спасителя Иисуса,

24 след като Иоан преди появяването Му проповядва покайно кръщение на цял народ израилски.

25 А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: „за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете“.

26 Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.

27 Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;

28 и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.

29 А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.

30 Но Бог Го възкреси от мъртвите;

31 през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.

32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,

33 както и във втория псалом е писано: „Син Мой си Ти: Аз днес Те родих“.

34 А че Го е възкресил от мъртвите, та няма вече да се връща в тление, бе казал тъй: „ще ви дам неизменните милости, обещани на Давида“.

35 Затова и на друго място казва: „не ще дадеш на Твоя Светия да види тление“.

36 Защото Давид, като послужи на своя род, чрез Божията воля почина и се присъедини към отците си и видя тление,

37 но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не видя.

38 И тъй, да ви бъде знайно, мъже братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете;

39 и от всичко, от каквото не сте могли чрез закона Моисеев да се оправдаете, чрез Него се оправдава всякой вярващ.

40 Пазете се, прочее, да не би да дойде върху вас казаното у пророците:

41 „вижте, презрители, почудете се и изчезнете! Защото дело върша Аз във ваши дни, дело, което не бихте повярвали, ако беше ви го разказвал някой“.

42 На излизане из иудейската синагога, езичниците ги молеха да им говорят за същото следната събота.

43 А когато събранието биде разпуснато, мнозина иудеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павла и Варнава, които, беседвайки с тях, убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.

44 На следната събота току-речи целият град се събра да чуе словото Божие.

45 Но иудеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречеха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха.

46 Тогава Павел и Варнава казаха с дръзновение: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците.

47 Защото Господ тъй ни заповяда: „поставих Те за светлина на езичниците, да бъдеш за спасение до край-земя“

48 Езичниците, като слушаха това, радваха се и прославяха словото Господне и повярваха всички, които бяха отредени за вечен живот.

49 И словото Господне се разпространяваше по цялата страна.

50 Но иудеите, като подбудиха набожните и почетни жени и градските първенци, подигнаха гонение против Павла и Варнава и ги прогониха из своите предели.

51 Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.

52 А учениците се изпълняха с радост и с Дух Светий.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Изпращането на апостолите Савел и Варнава

1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.

2 И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.

3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

Апостолите Савел и Варнава в Кипър

4 И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър.

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.

6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

7 който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.

9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза:

10 О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа?

11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.

12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

Проповедта в Антиохия Писидийска

13 А Павел и спътниците му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.

14 А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.

16 Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 Бог на този Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.

18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

19 И като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

20 След това им даваше съдии до пророк Самуил.

21 После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“

23 От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Исус,

24 след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия израилски народ.

25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете.

26 Братя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение.

27 Защото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.

28 Без да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби.

29 И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.

30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа.

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

33 че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“

34 А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“

35 Защото и в друг Псалм казва: „Няма да оставиш Твоя Светия да види тление.“

36 Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление.

37 А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете;

39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:

41 „Погледнете, презрители, изумете се и погинете*; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой.“

42 Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.

43 И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.

44 На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.

45 А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

46 Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.

47 Защото така ни заповяда Господ, като каза: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“

48 И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си.

51 А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.

52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание