Psalm 42 | Верен

1 За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът жадува за водните потоци, така душата ми копнее за Теб, Боже! 2 Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице? 3 Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог? 4 Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си – как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше. 5 Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му. 6 Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар. 7 Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен. 8 ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта – молитва към Бога на моя живот. 9 Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя опечален от притеснението от врага? 10 Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?* 11 Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

Segond 21

L'espérance en Dieu

1 Au chef de chœur. Cantique des descendants de Koré. 2 Comme une biche soupire après des cours d'eau, ainsi mon âme soupire après toi, ô Dieu! 3 Mon âme a soif de Dieu, du Dieu vivant. Quand donc pourrai-je me présenter devant Dieu? 4 Mes larmes sont ma nourriture jour et nuit, car on me dit sans cesse: «Où est ton Dieu?» 5 Je me rappelle avec émotion l'époque où je marchais entouré de la foule, où j'avançais à sa tête vers la maison de Dieu, au milieu des cris de joie et de reconnaissance d'une multitude en fête. 6 Pourquoi être abattue, mon âme, et gémir en moi? Espère en Dieu, car je le louerai encore! Il est mon salut et mon Dieu. 7 Mon âme est abattue en moi; aussi, c'est à toi que je pense depuis le pays du Jourdain, depuis l'Hermon, depuis le mont Mitsear. 8 L'abîme appelle un autre abîme au fracas de tes cascades, toutes tes vagues et tous tes flots passent sur moi. 9 Le jour, l'Eternel m'accordait sa grâce; la nuit, je chantais ses louanges, j'adressais ma prière au Dieu de ma vie. 10 Je dis à Dieu, mon rocher: «Pourquoi m'as-tu oublié? Pourquoi dois-je marcher dans la tristesse, sous l'oppression de l'ennemi?» 11 Mes os se brisent quand mes persécuteurs m'insultent et me disent sans cesse: «Où est ton Dieu?» 12 Pourquoi être abattue, mon âme, et pourquoi gémir en moi? Espère en Dieu, car je le louerai encore! Il est mon salut et mon Dieu.

Psalm 42 | Верен Segond 21

L'espérance en Dieu