от Veren1За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът жадува за водните потоци, така душата ми копнее за Теб, Боже!2Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?3Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог?4Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си – как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше.5Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му.6Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар.7Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен.8ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта – молитва към Бога на моя живот.9Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя опечален от притеснението от врага?10Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?[1]11Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.
1Au chef de chœur. Cantique des descendants de Koré.2Comme une biche soupire après des cours d'eau, ainsi mon âme soupire après toi, ô Dieu!3Mon âme a soif de Dieu, du Dieu vivant. Quand donc pourrai-je me présenter devant Dieu?4Mes larmes sont ma nourriture jour et nuit, car on me dit sans cesse: «Où est ton Dieu?»5Je me rappelle avec émotion l'époque où je marchais entouré de la foule, où j'avançais à sa tête vers la maison de Dieu, au milieu des cris de joie et de reconnaissance d'une multitude en fête.6Pourquoi être abattue, mon âme, et gémir en moi? Espère en Dieu, car je le louerai encore! Il est mon salut et mon Dieu.7Mon âme est abattue en moi; aussi, c'est à toi que je pense depuis le pays du Jourdain, depuis l'Hermon, depuis le mont Mitsear.8L'abîme appelle un autre abîme au fracas de tes cascades, toutes tes vagues et tous tes flots passent sur moi.9Le jour, l'Eternel m'accordait sa grâce; la nuit, je chantais ses louanges, j'adressais ma prière au Dieu de ma vie.10Je dis à Dieu, mon rocher: «Pourquoi m'as-tu oublié? Pourquoi dois-je marcher dans la tristesse, sous l'oppression de l'ennemi?»11Mes os se brisent quand mes persécuteurs m'insultent et me disent sans cesse: «Où est ton Dieu?»12Pourquoi être abattue, mon âme, et pourquoi gémir en moi? Espère en Dieu, car je le louerai encore! Il est mon salut et mon Dieu.