2.Mose 13 | Верен
1И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:2Посвети Ми всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилевите синове – и човек и животно. То е Мое.3И Мойсей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ГОСПОД ви изведе оттук. Нищо квасно да не се яде.4Вие излизате днес в месец Авив.5И когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед – тогава да извършваш тази служба в този месец.6Седем дни да ядеш безквасен хляб и седмият ден да бъде празник на ГОСПОДА.7Безквасен хляб да се яде през седемте дни; и да не се намери у теб квасен хляб, и да не се появи квас във всичките ти области.8И в онзи ден ще обясниш на сина си, като кажеш: Това правя заради онова, което ми направи ГОСПОД, когато излязох от Египет.9Това ще ти бъде за знак на ръката и за спомен между очите, за да бъде законът на ГОСПОДА в устата ти, защото със силна ръка те изведе ГОСПОД от Египет.10И така, да пазиш тази наредба всяка година на времето ѝ.11А когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я даде,12тогава да отделиш за ГОСПОДА всяко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките да бъдат на ГОСПОДА.13А всяко първородно от магаре да изкупиш с агне или яре, а ако не искаш да го изкупиш, тогава да му пречупиш врата. Ще изкупиш и всяко първородно на човек между синовете си.14И после, като те запита синът ти и каже: Какво е това? – да му кажеш: Със силна ръка ни изведе ГОСПОД от Египет, от дома на робството.15И когато фараонът отказваше да ни пусне, ГОСПОД уби всяко първородно в египетската земя – от първородно на човек до първородно на животно – затова жертвам на ГОСПОДА всяко първородно, което е мъжко, а всеки първороден от синовете си изкупувам.16Това ще бъде за знак на ръката ти и за превръзки над очите ти, защото със силна ръка ГОСПОД ни изведе от Египет.17А когато фараонът пусна народа, Бог не го преведе през пътя за филистимската земя, въпреки че беше най-близко, защото Бог каза: Да не би да се разкае народът, като види битка, и да се върне в Египет.18Затова Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И израилевите синове излязоха от египетската земя строени.19И Мойсей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше изрично заклел израилевите синове, като беше казал: Бог непременно ще ви посети. Тогава да изнесете оттук костите ми със себе си!20И те тръгнаха от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, към края на пустинята.21И ГОСПОД вървеше пред тях – денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети – за да пътуват денем и нощем.22Денем облачният стълб не се отдалечаваше отпред народа, а нощем – огненият стълб.
Segond 21
Consécration des premiers-nés à l'Eternel
1L'Eternel dit à Moïse:2«Consacre-moi tout aîné, tout premier-né parmi les Israélites, tant des hommes que des animaux: il m'appartient.»3Moïse dit au peuple: «Souvenez-vous de ce jour où vous êtes sortis d'Egypte, de la maison d'esclavage. En effet, c'est par sa main puissante que l'Eternel vous en a fait sortir. On ne mangera pas de pain levé.4Vous sortez aujourd'hui, au cours du mois des épis.5Quand l'Eternel t'aura fait entrer dans le pays des Cananéens, des Hittites, des Amoréens, des Héviens et des Jébusiens, qu'il a juré à tes ancêtres de te donner, pays où coulent le lait et le miel, tu rendras ce culte à l'Eternel au cours de ce même mois.6Pendant 7 jours tu mangeras des pains sans levain et le septième jour il y aura une fête en l'honneur de l'Eternel.7On mangera des pains sans levain pendant les 7 jours. On ne verra pas chez toi de pain levé ni de levain, sur tout ton territoire.8Tu diras alors à ton fils: ‘C'est en mémoire de ce que l'Eternel a fait pour moi lorsque je suis sorti d'Egypte.’9Ce sera pour toi comme un signe sur ta main et comme un souvenir entre tes yeux, afin que la loi de l'Eternel soit dans ta bouche. En effet, c'est par sa main puissante que l'Eternel t'a fait sortir d'Egypte.10Tu respecteras cette prescription au moment fixé d'année en année.11»Quand l'Eternel t'aura fait entrer dans le pays des Cananéens, comme il l'a juré à toi et à tes ancêtres, et qu'il te l'aura donné,12tu consacreras tout premier-né à l'Eternel*, même tout premier-né des animaux que tu auras: les mâles appartiennent à l'Eternel.13Tu rachèteras avec un agneau tout premier-né de l'âne. Si tu ne le rachètes pas, tu lui briseras la nuque. Tu rachèteras aussi tout premier-né de tes fils.14Et lorsque ton fils te demandera un jour: ‘Que signifie cela?’ tu lui répondras: ‘Par sa main puissante, l'Eternel nous a fait sortir d'Egypte, de la maison d'esclavage;15et, comme le pharaon s'obstinait à ne pas nous laisser partir, l'Eternel a fait mourir tous les premiers-nés en Egypte, depuis les premiers-nés des hommes jusqu'aux premiers-nés des animaux. Voilà pourquoi j'offre en sacrifice à l'Eternel tout premier-né des mâles et rachète tout premier-né de mes fils.’16Ce sera comme un signe sur ta main et comme une marque entre tes yeux, qui rappellera que l'Eternel nous a fait sortir d'Egypte par sa main puissante.»
Passage de la mer des Roseaux
17Lorsque le pharaon laissa partir le peuple, Dieu ne le conduisit pas par le chemin qui passait par le pays des Philistins, même si c'était le plus direct. Dieu se dit en effet: «Le peuple pourrait éprouver des regrets en rencontrant la guerre et retourner en Egypte.»18Dieu fit donc faire au peuple un détour par le chemin du désert, vers la mer des Roseaux. Les Israélites étaient partis d'Egypte en ordre de bataille19et Moïse avait pris avec lui les ossements de Joseph, car ce dernier l'avait fait jurer aux fils d'Israël en disant: «Quand Dieu interviendra pour vous, vous ferez remonter mes ossements loin d'ici avec vous.»*20Ils partirent de Succoth et campèrent à Etham, à l'extrémité du désert.21L'Eternel allait devant eux, le jour dans une colonne de nuée pour les guider sur leur chemin, et la nuit dans une colonne de feu pour les éclairer, afin qu'ils puissent marcher jour et nuit.22La colonne de nuée ne se retirait pas de devant le peuple pendant le jour, ni la colonne de feu pendant la nuit.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.