2.Mose 12 | Верен Segond 21

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
2.Mose 12 | Верен
1 Тогава ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон в египетската земя и каза: 2 Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината. 3 Говорете на цялото израилево общество и кажете: На десетия ден от месеца всеки да си вземе по едно агне за бащиния си дом, по едно агне за един дом. 4 Но ако в дома са малко за агнето, тогава нека го вземе с най-близкия до къщата му съсед според броя на душите; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. 5 Агнето ви да бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете. 6 И да го пазите до четиринадесетия ден на същия месец; тогава цялото събрание на израилевото общество да го заколи привечер. 7 После да вземат от кръвта и да сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядатст. 13-22;. 8 През същата нощ да ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. 9 Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, а изпечено на огън, с главата му, краката му и вътрешностите му. 10 И да не оставите нищо от него до сутринта; ако остане нещо до сутринта, да го изгорите в огън. 11 Така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си. Да го ядете набързо, Пасха на ГОСПОДА е*. 12 И в онази нощ Аз ще мина през египетската земя и ще поразя всяко първородно в египетската земя, от човек до животно; и ще извърша съд против всичките египетски богове. Аз съм ГОСПОД. 13 И кръвта ще ви бъде за знак на къщите, където сте, и когато видя кръвта, ще ви отмина, и язвата няма да бъде у вас, за да ви погуби, когато поразя египетската земя*. 14 Онзи ден да ви бъде за спомен и да го пазите като празник на ГОСПОДА във всичките си поколения; вечна наредба да ви бъде да го празнувате. 15 Седем дни да ядете безквасен хляб. Още на първия ден да махнете кваса от къщите си, защото всеки, който яде квасно от първия ден до седмия ден, тази душа ще се изтреби от Израил. 16 На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден – свято събрание. Никаква работа да не се върши в тях освен онова, което е нужно за ядене на всекиго; само това може да вършите. 17 И така, да пазите празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох войнствата ви от египетската земя. Затова ще ви бъде вечна наредба да пазите този ден във всичките си поколения. 18 От вечерта на четиринадесетия ден на първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца да ядете безквасни хлябове. 19 Седем дни да не се намира квас в къщите ви, защото всеки, който яде квасно, онази душа ще се изтреби от обществото на Израил, бил той пришълец, или местен жител. 20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища да ядете безквасни хлябове. 21 И Мойсей повика всичките старейшини на Израил и им каза: Изберете и си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата. 22 После вземете китка от исоп и я потопете в кръвта в съда, и намажете с кръвта в съда горния праг и двата стълба на вратата. И никой от вас да не излиза от вратата на къщата си до сутринта. 23 Защото ГОСПОД ще мине, за да порази египтяните*, и когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, ГОСПОД ще отмине вратата и няма да остави погубителя да влезе в къщите ви, за да ви порази. 24 И ще пазите това като вечна наредба за теб и за синовете ти. 25 Когато влезете в земята, която ГОСПОД ще ви даде, както каза, да пазите тази служба. 26 И когато децата ви попитат: Какво означава тази служба у вас? – 27 тогава да отговорите: Това е жертва за Пасхата на ГОСПОДА, който отмина къщите на израилевите синове в Египет, когато порази египтяните, а нашите къщи спаси. Тогава народът се наведе и се поклони. 28 И израилевите синове отидоха и направиха, както ГОСПОД заповяда на Мойсей и Аарон; така направиха*. 29 И в полунощ ГОСПОД порази всяко първородно в египетската земя, от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който беше в затвора, и всяко първородно от добитъка. 30 И фараонът стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и се нададе голям писък в Египет, защото нямаше къща, в която да няма мъртвец. 31 И повика Мойсей и Аарон през нощта и каза: Станете и излезте изсред народа ми, и вие, и израилевите синове, и идете, послужете на ГОСПОДА, както казахте! 32 Вземете и стадата си и говедата си, както казахте, и идете; и благословете и мен. 33 Египтяните също принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята, защото си казваха: Ние всички измираме! 34 И народът вдигна тестото си, преди да се закваси, като носеха на рамене нощвите обвити в дрехите си. 35 А израилевите синове бяха постъпили, както Мойсей беше казал, и бяха поискали от египтяните сребърни вещи и златни вещи и дрехи. 36 И ГОСПОД беше дал на народа благоволение пред египтяните и те им бяха дали, каквото поискаха. Така те обраха египтяните. 37 И така, израилевите синове се дигнаха от Рамесий за Сокхот, около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. 38 А с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък – овце и говеда. 39 А от тестото, което носеха от Египет, изпекоха безквасни пити, защото не се беше заквасило, понеже ги изпъдиха от Египет и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ядене за из пътя. 40 А времето, което израилевите синове прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. 41 И в края на четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден, всичките ГОСПОДНИ войнства излязоха от египетската земя. 42 Това е нощ, която трябва да се пази за ГОСПОДА, защото ги изведе от египетската земя; това е онази нощ на ГОСПОДА, която трябва да се пази от всичките израилеви синове във всичките им поколения. 43 И ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон: Ето закона за пасхата: никой чужденец да не яде от нея. 44 Но всеки роб, купен с пари, когато го обрежеш, може да яде от нея. 45 Пришълец или наемник да не яде от нея. 46 В една къща да се изяде. От месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите. 47 Цялото общество израилеви синове да прави това. 48 И ако някой чужденец живее като пришълец заедно с теб и иска да пази пасхата на ГОСПОДА, нека всичките му мъжки се обрежат, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като местен жител на земята. Но никой необрязан не бива да яде от нея. 49 Един закон ще има за местния жител и за чужденеца, който е пришълец между вас. 50 И всичките израилеви синове направиха, както ГОСПОД заповяда на Мойсей и Аарон; така направиха. 51 И така, в същия онзи ден ГОСПОД изведе израилевите синове от египетската земя според войнствата им.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

Segond 21

Institution de la Pâque

1 L'Eternel dit à Moïse et à Aaron en Egypte: 2 «Ce mois-ci sera pour vous le premier des mois, vous le considérerez comme le premier des mois de l'année. 3 Transmettez ces instructions à toute l'assemblée d'Israël: Le dixième jour de ce mois, on prendra un agneau pour chaque famille, un agneau pour chaque maison. 4 Si la maison est trop peu nombreuse pour un agneau, on le partagera avec le plus proche voisin, en fonction du nombre de personnes. Vous estimerez le nombre de personnes pour l'agneau d'après la part que chacun peut manger. 5 Ce sera un agneau sans défaut, mâle, âgé d'un an. Vous pourrez prendre un agneau ou un chevreau. 6 Vous le garderez jusqu'au quatorzième jour de ce mois, où toute l'assemblée d'Israël le sacrifiera au coucher du soleil. 7 On prendra de son sang et on en mettra sur les deux poteaux et sur le linteau de la porte des maisons où on le mangera. 8 Cette même nuit, on mangera sa viande rôtie au feu; on la mangera avec des pains sans levain et des herbes amères. 9 Vous ne le mangerez pas à moitié cuit et bouilli dans l'eau; au contraire, il sera rôti au feu avec la tête, les pattes et l'intérieur. 10 Vous n'en laisserez rien pour le matin; si toutefois il en reste quelque chose le matin, vous le brûlerez au feu. 11 Quand vous le mangerez, vous aurez une ceinture à la taille, vos sandales aux pieds et votre bâton à la main. Vous le mangerez rapidement. C'est la Pâque* de l'Eternel. 12 »Cette nuit-là, je parcourrai l'Egypte et je tuerai tous les premiers-nés du pays, hommes ou animaux. Je mettrai ainsi à exécution mes jugements contre tous les dieux de l'Egypte. Je suis l'Eternel. 13 Pour vous en revanche, le sang servira de signe sur les maisons où vous vous trouverez: je verrai le sang et je passerai par-dessus vous. Il n'y aura pas de fléau qui vous détruise quand je frapperai l'Egypte. 14 Vous rappellerez le souvenir de ce jour en le célébrant par une fête en l'honneur de l'Eternel; cette célébration sera une prescription perpétuelle pour vous au fil des générations. 15 Pendant 7 jours, vous mangerez des pains sans levain. Dès le premier jour, il n'y aura plus de levain dans vos maisons. En effet, toute personne qui mangera du pain levé, du premier au septième jour, sera exclue d'Israël. 16 Le premier jour, vous aurez une sainte assemblée, et le septième jour aussi. On ne fera aucun travail ces jours-là, vous pourrez seulement préparer la nourriture de chaque personne. 17 Vous célébrerez la fête des pains sans levain, car c'est précisément ce jour-là que j'aurai fait sortir vos armées d'Egypte; le respect de ce jour sera une prescription perpétuelle pour vous au fil des générations. 18 Le quatorzième jour du premier mois, le soir, vous mangerez des pains sans levain jusqu'au soir du vingt et unième jour. 19 Pendant 7 jours, on ne trouvera pas de levain dans vos maisons. En effet, toute personne qui mangera du pain levé sera exclue de l'assemblée d'Israël, qu'il s'agisse d'un étranger ou d'un Israélite. 20 Vous ne mangerez pas de pain levé; dans tous vos foyers, vous mangerez des pains sans levain.» 21 Moïse appela tous les anciens d'Israël et leur dit: «Allez prendre une pièce de petit bétail pour vos familles et sacrifiez l'agneau pascal. 22 Vous prendrez ensuite un bouquet de branches d'hysope*, vous le tremperez dans le bassin contenant le sang de l'animal et vous toucherez le linteau et les deux poteaux de la porte avec ce sang. Aucun de vous ne sortira de sa maison jusqu'au matin. 23 Quand l'Eternel passera pour frapper l'Egypte et qu'il verra le sang sur le linteau et sur les deux poteaux, il passera par-dessus la porte et ne permettra pas au destructeur d'entrer dans vos maisons pour frapper. 24 Vous respecterez cela comme une prescription valable pour vous et pour vos enfants à perpétuité. 25 Une fois entrés dans le pays que l'Eternel vous donnera conformément à sa promesse, vous observerez ce rite. 26 Et lorsque vos enfants vous demanderont: ‘Que signifie ce rite pour vous?’ 27 vous répondrez: ‘C'est le sacrifice de la Pâque en l'honneur de l'Eternel, qui est passé par-dessus les maisons des Israélites en Egypte, lorsqu'il a frappé l'Egypte et sauvé nos familles.’» Le peuple s'inclina et adora. 28 Les Israélites s'en allèrent et se conformèrent à ce que l'Eternel avait ordonné à Moïse et à Aaron; c'est ainsi qu'ils agirent.

Fléau n° 10: la mort des premiers-nés

29 Au milieu de la nuit, l'Eternel tua tous les premiers-nés en Egypte, depuis le fils aîné du pharaon qui siégeait sur son trône jusqu'au fils aîné du détenu dans sa prison et jusqu'à tous les premiers-nés des animaux. 30 Le pharaon se leva en pleine nuit, ainsi que tous ses serviteurs et tous les Egyptiens. Il y eut de grands cris en Egypte, car il n'y avait pas une seule maison où il n'y ait pas un mort. 31 La nuit même, le pharaon appela Moïse et Aaron et leur dit: «Levez-vous, sortez du milieu de mon peuple, vous et les Israélites. Allez servir l'Eternel comme vous l'avez dit. 32 Prenez votre petit et votre gros bétail comme vous l'avez dit. Allez-y et bénissez-moi.» 33 Les Egyptiens poussaient le peuple, ils étaient pressés de le renvoyer de leur pays car ils se disaient: «Nous allons tous mourir.» 34 Le peuple emporta donc sa pâte avant qu'elle soit levée; ils enveloppèrent les pétrins dans leurs vêtements et les portèrent sur leurs épaules. 35 Les Israélites se conformèrent aux indications de Moïse et demandèrent aux Egyptiens des objets en argent et en or ainsi que des vêtements. 36 L'Eternel gagna au peuple la faveur des Egyptiens, qui répondirent positivement à leur demande. Ils dépouillèrent ainsi les Egyptiens.

Départ de l'Egypte et instructions pour la Pâque

37 Le nombre des Israélites qui partirent de Ramsès pour Succoth était d'environ 600'000 fantassins, sans compter les enfants. 38 Une grande foule de gens de toutes sortes montèrent avec eux. Ils avaient aussi des troupeaux considérables de petit et de gros bétail. 39 Ils firent des gâteaux cuits sans levain avec la pâte qu'ils avaient emportée d'Egypte et qui n'était pas levée. En effet, ils avaient été chassés d'Egypte sans pouvoir s'attarder et sans même emporter de provisions. 40 Le séjour des Israélites en Egypte dura 430 ans. 41 Au bout de 430 ans, ce jour-là précisément, toutes les armées de l'Eternel sortirent d'Egypte. 42 Ce fut une nuit de veille pour l'Eternel lorsqu'il les fit sortir d'Egypte; elle sera une nuit de veille en l'honneur de l'Eternel pour tous les Israélites au fil des générations. 43 L'Eternel dit à Moïse et à Aaron: «Voici une prescription au sujet de la Pâque: Aucun étranger n'en mangera. 44 Tu circonciras tout esclave acquis à prix d'argent, et alors il pourra en manger. 45 L'immigré et le salarié étranger n'en mangeront pas. 46 On ne la mangera que dans la maison; vous n'emporterez pas la viande à l'extérieur de la maison et vous ne briserez aucun de ses os*. 47 Toute l'assemblée d'Israël célébrera la Pâque. 48 Si un étranger en séjour chez toi veut célébrer la Pâque de l'Eternel, tout homme de sa maison devra être circoncis; alors il pourra s'approcher pour la célébrer et il sera comme l'Israélite; mais aucun incirconcis n'en mangera. 49 Il y aura une seule loi pour l'Israélite et pour l'étranger en séjour parmi vous.» 50 Tous les Israélites se conformèrent à ce que l'Eternel avait ordonné à Moïse et à Aaron, c'est ainsi qu'ils agirent. 51 Et ce jour-là précisément, l'Eternel fit sortir les Israélites d'Egypte en corps d'armée.