2.Mose 14 | Верен

1 Тогава ГОСПОД говори на Мойсей и каза: 2 Заповядай на израилевите синове да се върнат и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигдол и морето. Срещу Веелсефон да се разположите на стан близо до морето. 3 И фараонът ще каже за израилевите синове: Те са се заблудили в земята, пустинята ги е затворила. 4 И Аз ще закоравя сърцето на фараона и той ще се спусне да ги гони, но Аз ще се прославя над фараона и над цялата му войска и египтяните ще познаят, че Аз съм ГОСПОД. И израилевите синове направиха така. 5 А когато се извести на египетския цар, че народът е побягнал, сърцето на фараона и на слугите му се обърна срещу народа и те казаха: Какво направихме ние, че пуснахме Израил да не ни работи вече? 6 И фараонът впрегна колесницата си и събра народа си при себе си. 7 Взе и шестстотин избрани колесници и всичките египетски колесници с началници над всяка. 8 И ГОСПОД закорави сърцето на фараона, египетския цар, така че той подгони израилевите синове. А израилевите синове бяха излезли с издигната ръка. 9 И египтяните се спуснаха след тях – всичките коне и колесници на фараона, конниците му и войската му – и ги настигнаха, когато бяха разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон. 10 А когато фараонът се приближи, израилевите синове повдигнаха очи и ето, египтяните идваха след тях. И израилевите синове се уплашиха много и извикаха към ГОСПОДА. 11 И казаха на Мойсей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо ни направи това и ни изведе от Египет? 12 Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като говорихме: Остави ни, нека работим на египтяните? Защото по-добре щеше да ни бъде да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята! 13 А Мойсей каза на народа: Не се бойте, стойте и гледайте спасението на ГОСПОДА, което Той ще извърши за вас днес, защото, колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. 14 ГОСПОД ще воюва за вас, а вие ще останете мирни. 15 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Защо викаш към Мен? Кажи на израилевите синове да тръгнат. 16 А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето, и го раздели и израилевите синове ще преминат през морето по сухо. 17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните и те ще влязат след тях; и ще се прославя над фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18 И египтяните ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му. 19 Тогава Божият Ангел, който вървеше пред израилевото войнство, се вдигна и дойде зад тях; облачният стълб се вдигна отпред тях и застана зад тях, 20 и дойде между египетското войнство и израилевото войнство; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ. 21 И така, Мойсей простря ръката си над морето. И ГОСПОД направи да се оттегля морето цялата онази нощ от силен източен вятър и превърна морето в суша, и водите се раздвоиха. 22 Така израилевите синове влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях стена от дясната и от лявата им страна. 23 А египтяните ги подгониха и влязоха след тях сред морето, всичките коне на фараона, колесниците му и конниците му. 24 Но в утринната стража ГОСПОД погледна от огнения и облачния стълб към египетското войнство и смути войнството на египтяните. 25 Той извади колелата от колесниците им и те се теглеха мъчно, така че египтяните казаха: Да бягаме от Израил, защото ГОСПОД воюва за тяхст. 14; против египтяните! 26 Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. 27 И така, Мойсей простря ръката си над морето. И около зори морето се върна на мястото си и египтяните бягаха пред него. И ГОСПОД потопи египтяните сред морето. 28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата войска на фараона, която беше влязла след тях в морето; не остана нито един от тях. 29 А израилевите синове минаха посред морето по сухо и водите бяха за тях стена от дясната и от лявата им страна. 30 Така в онзи ден ГОСПОД спаси Израил от ръката на египтяните и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. 31 Израил видя великото дело, което ГОСПОД извърши над египтяните, и народът се убоя от ГОСПОДА и повярва в ГОСПОДА и в слугата Му Мойсей.

Segond 21

1 L'Eternel dit à Moïse: 2 «Parle aux Israélites; qu'ils reviennent camper devant Pi-Hahiroth, entre Migdol et la mer, vis-à-vis de Baal-Tsephon; c'est en face de cet endroit que vous camperez, près de la mer. 3 Le pharaon dira des Israélites: ‘Ils sont perdus dans le pays, prisonniers du désert.’ 4 J'endurcirai le cœur du pharaon et il les poursuivra; mais le pharaon et toute son armée serviront à faire éclater ma gloire et les Egyptiens sauront que je suis l'Eternel.» Tout se passa ainsi. 5 On annonça au roi d'Egypte que le peuple avait pris la fuite. Alors les dispositions de cœur du pharaon et de ses serviteurs envers le peuple changèrent. Ils se dirent: «Qu'avons-nous fait en laissant partir Israël? Nous n'aurons plus ses services!» 6 Le pharaon attela son char et prit son peuple avec lui. 7 Il prit 600 chars d'élite ainsi que tous les chars de l'Egypte, chacun avec ses combattants. 8 L'Eternel endurcit le cœur du pharaon, roi d'Egypte, et le pharaon poursuivit les Israélites. Pourtant, les Israélites étaient sortis ouvertement d'Egypte. 9 Les Egyptiens les poursuivirent et tous les chevaux et les chars du pharaon, ses cavaliers et son armée les rattrapèrent alors qu'ils campaient près de la mer, vers Pi-Hahiroth, vis-à-vis de Baal-Tsephon. 10 Le pharaon approchait. Les Israélites levèrent les yeux et virent que les Egyptiens étaient en marche derrière eux. Ils éprouvèrent une grande frayeur et crièrent à l'Eternel. 11 Ils dirent à Moïse: «Est-ce parce qu'il n'y avait pas de tombeaux en Egypte que tu nous as emmenés dans le désert pour y mourir? Que nous as-tu fait en nous faisant sortir d'Egypte? 12 N'est-ce pas précisément ce que nous te disions en Egypte: ‘Laisse-nous servir les Egyptiens, car nous préférons être esclaves des Egyptiens plutôt que de mourir dans le désert’?» 13 Moïse répondit au peuple: «N'ayez pas peur, restez en place et regardez la délivrance que l'Eternel va vous accorder aujourd'hui. En effet, les Egyptiens que vous voyez aujourd'hui, vous ne les verrez plus jamais. 14 C'est l'Eternel qui combattra pour vous. Quant à vous, gardez le silence!» 15 L'Eternel dit à Moïse: «Pourquoi ces cris? Dis aux Israélites de se remettre en marche. 16 Et toi, lève ton bâton, tends ta main sur la mer et fends-la; ainsi les Israélites pénétreront au milieu de la mer à pied sec. 17 Quant à moi, je vais endurcir le cœur des Egyptiens pour qu'ils y pénètrent après eux, et le pharaon ainsi que toute son armée, ses chars et ses cavaliers feront éclater ma gloire. 18 Les Egyptiens sauront que je suis l'Eternel quand le pharaon, ses chars et ses cavaliers auront fait éclater ma gloire.» 19 L'ange de Dieu, qui marchait devant le camp d'Israël, quitta cette position et marcha derrière eux, et la colonne de nuée qui les précédait fit de même. 20 Elle se plaça entre le camp des Egyptiens et le camp d'Israël. Cette nuée était obscure d'un côté, et de l'autre elle éclairait la nuit. De toute la nuit, les deux camps ne s'approchèrent pas l'un de l'autre. 21 Moïse tendit sa main sur la mer et l'Eternel refoula la mer au moyen d'un vent d'est qui souffla avec violence toute la nuit; il assécha la mer et l'eau se partagea. 22 Les Israélites pénétrèrent au milieu de la mer à pied sec et l'eau formait comme une muraille à leur droite et à leur gauche. 23 Les Egyptiens les poursuivirent, tous les chevaux du pharaon avec ses chars et ses cavaliers pénétrèrent après eux au milieu de la mer. 24 Très tôt le matin, l'Eternel regarda le camp des Egyptiens depuis la colonne de feu et de nuée, et il sema le désordre dans le camp des Egyptiens. 25 Il fit dévier les roues de leurs chars et rendit ainsi leur conduite difficile. Les Egyptiens dirent alors: «Prenons la fuite devant Israël, car l'Eternel combat pour lui contre nous.» 26 L'Eternel dit à Moïse: «Tends ta main sur la mer et l'eau reviendra sur les Egyptiens, sur leurs chars et leurs cavaliers.» 27 Moïse tendit sa main sur la mer. Vers le matin, la mer reprit sa place. Les Egyptiens prirent la fuite à son approche, mais l'Eternel les précipita au milieu de la mer. 28 L'eau revint et couvrit les chars, les cavaliers et toute l'armée du pharaon qui avaient pénétré dans la mer après les Israélites. Il n'y eut pas un seul rescapé. 29 Quant aux Israélites, ils marchèrent à pied sec au milieu de la mer et l'eau formait comme une muraille à leur droite et à leur gauche. 30 Ce jour-là, l'Eternel sauva Israël de la main des Egyptiens. Israël vit les Egyptiens morts sur le rivage de la mer, 31 et il vit la main puissante que l'Eternel avait dirigée contre les Egyptiens. Le peuple craignit l'Eternel et il eut confiance en l'Eternel et en son serviteur Moïse.

2.Mose 14 | Верен Segond 21