Psalm 39 | Верен

1 За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният. 2 Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди. 3 Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си: 4 Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен. 5 Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.) 6 Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира. 7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб! 8 Избавѝ ме от всичките ми престъпления; не ме правѝ за присмех на безумния. 9 Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това. 10 Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти. 11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.) 12 Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи. 13 Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. A Jeduthun, Psaume de David. 2 Je disais: Je veillerai sur mes voies, De peur de pécher par ma langue; Je mettrai un frein à ma bouche, Tant que le méchant sera devant moi. 3 Je suis resté muet, dans le silence; Je me suis tu, quoique malheureux; Et ma douleur n'était pas moins vive. 4 Mon coeur brûlait au dedans de moi, Un feu intérieur me consumait, Et la parole est venue sur ma langue. 5 Éternel! dis-moi quel est le terme de ma vie, Quelle est la mesure de mes jours; Que je sache combien je suis fragile. 6 Voici, tu as donné à mes jours la largeur de la main, Et ma vie est comme un rien devant toi. Oui, tout homme debout n'est qu'un souffle. -Pause. 7 Oui, l'homme se promène comme une ombre, Il s'agite vainement; Il amasse, et il ne sait qui recueillera. 8 Maintenant, Seigneur, que puis-je espérer? En toi est mon espérance. 9 Délivre-moi de toutes mes transgressions! Ne me rends pas l'opprobre de l'insensé! 10 Je reste muet, je n'ouvre pas la bouche, Car c'est toi qui agis. 11 Détourne de moi tes coups! Je succombe sous les attaques de ta main. 12 Tu châties l'homme en le punissant de son iniquité, Tu détruis comme la teigne ce qu'il a de plus cher. Oui, tout homme est un souffle. -Pause. 13 Écoute ma prière, Éternel, et prête l'oreille à mes cris! Ne sois pas insensible à mes larmes! Car je suis un étranger chez toi, Un habitant, comme tous mes pères. 14 Détourne de moi le regard, et laisse-moi respirer, Avant que je m'en aille et que ne sois plus!

Psalm 39 | Верен Louis Segond 1910