Psalm 38 | Верен

1 Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си! 2 Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен. 3 Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях. 4 Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха. 5 Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми. 6 Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки. 7 Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място. 8 Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си. 9 Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб. 10 Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми – и тя не е у мен. 11 Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч. 12 И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама. 13 Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си. 14 Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправданиест. 13;. 15 Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой. 16 Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен. 17 Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен. 18 Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си. 19 Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина. 20 И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто. 21 Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай! 22 Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!

Louis Segond 1910

1 Psaume de David. Pour souvenir. 2 Éternel! ne me punis pas dans ta colère, Et ne me châtie pas dans ta fureur. 3 Car tes flèches m'ont atteint, Et ta main s'est appesantie sur moi. 4 Il n'y a rien de sain dans ma chair à cause de ta colère, Il n'y a plus de vigueur dans mes os à cause de mon péché. 5 Car mes iniquités s'élèvent au-dessus de ma tête; Comme un lourd fardeau, elles sont trop pesantes pour moi. 6 Mes plaies sont infectes et purulentes, Par l'effet de ma folie. 7 Je suis courbé, abattu au dernier point; Tout le jour je marche dans la tristesse. 8 Car un mal brûlant dévore mes entrailles, Et il n'y a rien de sain dans ma chair. 9 Je suis sans force, entièrement brisé; Le trouble de mon coeur m'arrache des gémissements. 10 Seigneur! tous mes désirs sont devant toi, Et mes soupirs ne te sont point cachés. 11 Mon coeur est agité, ma force m'abandonne, Et la lumière de mes yeux n'est plus même avec moi. 12 Mes amis et mes connaissances s'éloignent de ma plaie, Et mes proches se tiennent à l'écart. 13 Ceux qui en veulent à ma vie tendent leurs pièges; Ceux qui cherchent mon malheur disent des méchancetés, Et méditent tout le jour des tromperies. 14 Et moi, je suis comme un sourd, je n'entends pas; Je suis comme un muet, qui n'ouvre pas la bouche. 15 Je suis comme un homme qui n'entend pas, Et dans la bouche duquel il n'y a point de réplique. 16 Éternel! c'est en toi que j'espère; Tu répondras, Seigneur, mon Dieu! 17 Car je dis: Ne permets pas qu'ils se réjouissent à mon sujet, Qu'ils s'élèvent contre moi, si mon pied chancelle! 18 Car je suis près de tomber, Et ma douleur est toujours devant moi. 19 Car je reconnais mon iniquité, Je suis dans la crainte à cause de mon péché. 20 Et mes ennemis sont pleins de vie, pleins de force; Ceux qui me haïssent sans cause sont nombreux. 21 Ils me rendent le mal pour le bien; Ils sont mes adversaires, parce que je recherche le bien. 22 Ne m'abandonne pas, Éternel! Mon Dieu, ne t'éloigne pas de moi! 23 Viens en hâte à mon secours, Seigneur, mon salut!

Psalm 38 | Верен Louis Segond 1910