Römer 15 | Верен English Standard Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Römer 15 | Верен
1 Обаче ние, силните, сме длъжни да носим слабостите на слабите и да не угаждаме на себе си. 2 Нека всеки от нас да угажда на ближния си за негово добро, за изграждането му. 3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, а както е писано: „Укорите на онези, които укоряваха Теб, паднаха върху Мен.“ 4 Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение, за да можем ние чрез търпението и утехата на Писанията да имаме надежда. 5 И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Иисус, 6 така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Иисус Христос. 7 Затова, приемайте се един друг, както и Христос ни прие, за Божията слава. 8 И аз казвам, че Иисус Христос стана Служител на обрязаните заради Божията истина, за да утвърди обещанията, дадени на бащите, 9 и заради това, народите да прославят Бога за милостта Му, както е писано: „Затова ще Те хваля между народите и Името Ти ще възпея.“ 10 И пак казва: „Ликувайте, народи, с Неговия народ!“ 11 И пак: „Хвалете Господа, всички народи! Да Го славословят всички народи!“ 12 И пак Исая казва: „Ще бъде Есеевият корен; и Този, който ще се издигне да владее над народите, на Него ще се надяват народите.“ 13 И нека Бог на надеждата ви изпълни с всякаква радост и мир във вярата, така че да се преумножава надеждата ви чрез силата на Светия Дух. 14 И аз самият съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко познание и че можете да се наставлявате един друг. 15 Но ви писах по-дръзко, за да ви напомня поради дадената ми от Бога благодат 16 да бъда служител на Иисус Христос между езичниците, като свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух. 17 И така, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христос Иисус. 18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мен, за да приведе езичниците в покорност – чрез слово и дело, 19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Божия Дух, така че от Ерусалим и около него, чак до Илирик, аз изцяло съм проповядвал благовестието на Христос. 20 Но имах за цел да проповядвам благовестието не там, където вече беше известно Името на Христос, за да не би да градя на чужда основа; 21 а както е писано: „Онези ще видят, на които не се е възвестило за Него, и онези ще разберат, които не са чули.“ 22 Това ме е възпирало много пъти да дойда при вас. 23 Но сега, като нямам вече място за моето работене в тези области, и понеже от много години копнея да дойда при вас, 24 отивайки в Испания ще дойда; защото се надявам да ви видя, като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се насладя донякъде на общуването с вас. 25 А сега отивам в Ерусалим, за да послужа на светиите. 26 Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим. 27 Благоволиха наистина, но са им и длъжници, защото, ако езичниците станаха участници заедно с тях в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните. 28 И така, като свърша това и като им запечатам този плод, ще мина през вас за Испания. 29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от (благовестието на) Христос. 30 Но аз ви моля, братя, чрез Господ Иисус Христос и чрез любовта на Духа да се борите с мен с молитви към Бога за мен, 31 за да се избавя от непокорните на вярата в Юдея и моята служба за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите, 32 и с Божията воля да дойда при вас радостен и да си почина между вас. 33 А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

English Standard Version

The Example of Christ

1 We who are strong have an obligation to bear with the failings of the weak, and not to please ourselves. 2 Let each of us please his neighbor for his good, to build him up. 3 For Christ did not please himself, but as it is written, “The reproaches of those who reproached you fell on me.” 4 For whatever was written in former days was written for our instruction, that through endurance and through the encouragement of the Scriptures we might have hope. 5 May the God of endurance and encouragement grant you to live in such harmony with one another, in accord with Christ Jesus, 6 that together you may with one voice glorify the God and Father of our Lord Jesus Christ. 7 Therefore welcome one another as Christ has welcomed you, for the glory of God.

Christ the Hope of Jews and Gentiles

8 For I tell you that Christ became a servant to the circumcised to show God’s truthfulness, in order to confirm the promises given to the patriarchs, 9 and in order that the Gentiles might glorify God for his mercy. As it is written, “Therefore I will praise you among the Gentiles, and sing to your name.” 10 And again it says, “Rejoice, O Gentiles, with his people.” 11 And again, “Praise the Lord, all you Gentiles, and let all the peoples extol him.” 12 And again Isaiah says, “The root of Jesse will come, even he who arises to rule the Gentiles; in him will the Gentiles hope.” 13 May the God of hope fill you with all joy and peace in believing, so that by the power of the Holy Spirit you may abound in hope.

Paul the Minister to the Gentiles

14 I myself am satisfied about you, my brothers,* that you yourselves are full of goodness, filled with all knowledge and able to instruct one another. 15 But on some points I have written to you very boldly by way of reminder, because of the grace given me by God 16 to be a minister of Christ Jesus to the Gentiles in the priestly service of the gospel of God, so that the offering of the Gentiles may be acceptable, sanctified by the Holy Spirit. 17 In Christ Jesus, then, I have reason to be proud of my work for God. 18 For I will not venture to speak of anything except what Christ has accomplished through me to bring the Gentiles to obedience—by word and deed, 19 by the power of signs and wonders, by the power of the Spirit of God—so that from Jerusalem and all the way around to Illyricum I have fulfilled the ministry of the gospel of Christ; 20 and thus I make it my ambition to preach the gospel, not where Christ has already been named, lest I build on someone else’s foundation, 21 but as it is written, “Those who have never been told of him will see, and those who have never heard will understand.”

Paul’s Plan to Visit Rome

22 This is the reason why I have so often been hindered from coming to you. 23 But now, since I no longer have any room for work in these regions, and since I have longed for many years to come to you, 24 I hope to see you in passing as I go to Spain, and to be helped on my journey there by you, once I have enjoyed your company for a while. 25 At present, however, I am going to Jerusalem bringing aid to the saints. 26 For Macedonia and Achaia have been pleased to make some contribution for the poor among the saints at Jerusalem. 27 For they were pleased to do it, and indeed they owe it to them. For if the Gentiles have come to share in their spiritual blessings, they ought also to be of service to them in material blessings. 28 When therefore I have completed this and have delivered to them what has been collected,* I will leave for Spain by way of you. 29 I know that when I come to you I will come in the fullness of the blessing* of Christ. 30 I appeal to you, brothers, by our Lord Jesus Christ and by the love of the Spirit, to strive together with me in your prayers to God on my behalf, 31 that I may be delivered from the unbelievers in Judea, and that my service for Jerusalem may be acceptable to the saints, 32 so that by God’s will I may come to you with joy and be refreshed in your company. 33 May the God of peace be with you all. Amen.