Apostelgeschichte 16 | Верен
1А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.2За него имаше добро свидетелство от братята в Листра и Икония.3Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.4И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.5Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.6И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия*;7и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.8И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.9И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!10И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.11И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,12а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.13А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че е място за молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.14И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето ѝ да внимава в това, което говореше Павел.15И като се кръсти тя и домът ѝ, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.16И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.17Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.18И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.19А когато господарите ѝ видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.20И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,21и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.22Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.23И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;24който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.25Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.26И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.27И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.28Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.29А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;30и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?31А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.32И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.33И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови*.34И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.35А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.36И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.37Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!38И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.39И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.40А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.
English Standard Version
Timothy Joins Paul and Silas
1Paul* came also to Derbe and to Lystra. A disciple was there, named Timothy, the son of a Jewish woman who was a believer, but his father was a Greek.2He was well spoken of by the brothers* at Lystra and Iconium.3Paul wanted Timothy to accompany him, and he took him and circumcised him because of the Jews who were in those places, for they all knew that his father was a Greek.4As they went on their way through the cities, they delivered to them for observance the decisions that had been reached by the apostles and elders who were in Jerusalem.5So the churches were strengthened in the faith, and they increased in numbers daily.
The Macedonian Call
6And they went through the region of Phrygia and Galatia, having been forbidden by the Holy Spirit to speak the word in Asia.7And when they had come up to Mysia, they attempted to go into Bithynia, but the Spirit of Jesus did not allow them.8So, passing by Mysia, they went down to Troas.9And a vision appeared to Paul in the night: a man of Macedonia was standing there, urging him and saying, “Come over to Macedonia and help us.”10And when Paul* had seen the vision, immediately we sought to go on into Macedonia, concluding that God had called us to preach the gospel to them.
The Conversion of Lydia
11So, setting sail from Troas, we made a direct voyage to Samothrace, and the following day to Neapolis,12and from there to Philippi, which is a leading city of the* district of Macedonia and a Roman colony. We remained in this city some days.13And on the Sabbath day we went outside the gate to the riverside, where we supposed there was a place of prayer, and we sat down and spoke to the women who had come together.14One who heard us was a woman named Lydia, from the city of Thyatira, a seller of purple goods, who was a worshiper of God. The Lord opened her heart to pay attention to what was said by Paul.15And after she was baptized, and her household as well, she urged us, saying, “If you have judged me to be faithful to the Lord, come to my house and stay.” And she prevailed upon us.
Paul and Silas in Prison
16As we were going to the place of prayer, we were met by a slave girl who had a spirit of divination and brought her owners much gain by fortune-telling.17She followed Paul and us, crying out, “These men are servants of the Most High God, who proclaim to you the way of salvation.”18And this she kept doing for many days. Paul, having become greatly annoyed, turned and said to the spirit, “I command you in the name of Jesus Christ to come out of her.” And it came out that very hour.19But when her owners saw that their hope of gain was gone, they seized Paul and Silas and dragged them into the marketplace before the rulers.20And when they had brought them to the magistrates, they said, “These men are Jews, and they are disturbing our city.21They advocate customs that are not lawful for us as Romans to accept or practice.”22The crowd joined in attacking them, and the magistrates tore the garments off them and gave orders to beat them with rods.23And when they had inflicted many blows upon them, they threw them into prison, ordering the jailer to keep them safely.24Having received this order, he put them into the inner prison and fastened their feet in the stocks.
The Philippian Jailer Converted
25About midnight Paul and Silas were praying and singing hymns to God, and the prisoners were listening to them,26and suddenly there was a great earthquake, so that the foundations of the prison were shaken. And immediately all the doors were opened, and everyone’s bonds were unfastened.27When the jailer woke and saw that the prison doors were open, he drew his sword and was about to kill himself, supposing that the prisoners had escaped.28But Paul cried with a loud voice, “Do not harm yourself, for we are all here.”29And the jailer* called for lights and rushed in, and trembling with fear he fell down before Paul and Silas.30Then he brought them out and said, “Sirs, what must I do to be saved?”31And they said, “Believe in the Lord Jesus, and you will be saved, you and your household.”32And they spoke the word of the Lord to him and to all who were in his house.33And he took them the same hour of the night and washed their wounds; and he was baptized at once, he and all his family.34Then he brought them up into his house and set food before them. And he rejoiced along with his entire household that he had believed in God.35But when it was day, the magistrates sent the police, saying, “Let those men go.”36And the jailer reported these words to Paul, saying, “The magistrates have sent to let you go. Therefore come out now and go in peace.”37But Paul said to them, “They have beaten us publicly, uncondemned, men who are Roman citizens, and have thrown us into prison; and do they now throw us out secretly? No! Let them come themselves and take us out.”38The police reported these words to the magistrates, and they were afraid when they heard that they were Roman citizens.39So they came and apologized to them. And they took them out and asked them to leave the city.40So they went out of the prison and visited Lydia. And when they had seen the brothers, they encouraged them and departed.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.