Apostelgeschichte 17 | Верен English Standard Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Apostelgeschichte 17 | Верен
1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога. 2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията, 3 като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Иисус, каза той, когото аз ви проповядвам, е Христос. 4 И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци* и не малко от видните жени*. 5 Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа. 6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук, 7 и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус. 8 И смутиха народа и началниците на града, които чуха това. 9 Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха. 10 А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога. 11 А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно. 12 И така, мнозина от тях повярваха, както и от високопоставените гъркини и не малко от мъжете. 13 Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата. 14 Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там. 15 А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха. 16 А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли. 17 И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожнитест. 4; и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там. 18 После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението. 19 И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? 20 Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то. 21 А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново. 22 И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. 23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам – 24 Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, 25 нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко. 26 Той е направил от един човек* всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им; 27 за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас; 28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: „Защото дори Негов род сме.“ 29 И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица. 30 Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят, 31 защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите. 32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: Пак ще те слушаме за това. 33 И така, Павел си отиде от тях. 34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тяхст. 4;.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.

English Standard Version

Paul and Silas in Thessalonica

1 Now when they had passed through Amphipolis and Apollonia, they came to Thessalonica, where there was a synagogue of the Jews. 2 And Paul went in, as was his custom, and on three Sabbath days he reasoned with them from the Scriptures, 3 explaining and proving that it was necessary for the Christ to suffer and to rise from the dead, and saying, “This Jesus, whom I proclaim to you, is the Christ.” 4 And some of them were persuaded and joined Paul and Silas, as did a great many of the devout Greeks and not a few of the leading women. 5 But the Jews* were jealous, and taking some wicked men of the rabble, they formed a mob, set the city in an uproar, and attacked the house of Jason, seeking to bring them out to the crowd. 6 And when they could not find them, they dragged Jason and some of the brothers before the city authorities, shouting, “These men who have turned the world upside down have come here also, 7 and Jason has received them, and they are all acting against the decrees of Caesar, saying that there is another king, Jesus.” 8 And the people and the city authorities were disturbed when they heard these things. 9 And when they had taken money as security from Jason and the rest, they let them go.

Paul and Silas in Berea

10 The brothers* immediately sent Paul and Silas away by night to Berea, and when they arrived they went into the Jewish synagogue. 11 Now these Jews were more noble than those in Thessalonica; they received the word with all eagerness, examining the Scriptures daily to see if these things were so. 12 Many of them therefore believed, with not a few Greek women of high standing as well as men. 13 But when the Jews from Thessalonica learned that the word of God was proclaimed by Paul at Berea also, they came there too, agitating and stirring up the crowds. 14 Then the brothers immediately sent Paul off on his way to the sea, but Silas and Timothy remained there. 15 Those who conducted Paul brought him as far as Athens, and after receiving a command for Silas and Timothy to come to him as soon as possible, they departed.

Paul in Athens

16 Now while Paul was waiting for them at Athens, his spirit was provoked within him as he saw that the city was full of idols. 17 So he reasoned in the synagogue with the Jews and the devout persons, and in the marketplace every day with those who happened to be there. 18 Some of the Epicurean and Stoic philosophers also conversed with him. And some said, “What does this babbler wish to say?” Others said, “He seems to be a preacher of foreign divinities”—because he was preaching Jesus and the resurrection. 19 And they took him and brought him to the Areopagus, saying, “May we know what this new teaching is that you are presenting? 20 For you bring some strange things to our ears. We wish to know therefore what these things mean.” 21 Now all the Athenians and the foreigners who lived there would spend their time in nothing except telling or hearing something new.

Paul Addresses the Areopagus

22 So Paul, standing in the midst of the Areopagus, said: “Men of Athens, I perceive that in every way you are very religious. 23 For as I passed along and observed the objects of your worship, I found also an altar with this inscription: ‘To the unknown god.’ What therefore you worship as unknown, this I proclaim to you. 24 The God who made the world and everything in it, being Lord of heaven and earth, does not live in temples made by man,* 25 nor is he served by human hands, as though he needed anything, since he himself gives to all mankind life and breath and everything. 26 And he made from one man every nation of mankind to live on all the face of the earth, having determined allotted periods and the boundaries of their dwelling place, 27 that they should seek God, and perhaps feel their way toward him and find him. Yet he is actually not far from each one of us, 28 for “‘In him we live and move and have our being’;* as even some of your own poets have said, “‘For we are indeed his offspring.’* 29 Being then God’s offspring, we ought not to think that the divine being is like gold or silver or stone, an image formed by the art and imagination of man. 30 The times of ignorance God overlooked, but now he commands all people everywhere to repent, 31 because he has fixed a day on which he will judge the world in righteousness by a man whom he has appointed; and of this he has given assurance to all by raising him from the dead.” 32 Now when they heard of the resurrection of the dead, some mocked. But others said, “We will hear you again about this.” 33 So Paul went out from their midst. 34 But some men joined him and believed, among whom also were Dionysius the Areopagite and a woman named Damaris and others with them.